Висока, с характерни очила, строг поглед и снимки, които никога не те оставят безучастен. Тя е Ани Лейбовиц - всички сте чували за нея, но тя все така си остава енигма в творческата си и лична цялост. Работата ѝ говори много за нея като човек и творец, но сякаш винаги има нещо недоизказано за Лейбовиц.

Фотоапаратът е като част от тялото ѝ, а кадрите, които улавя, често разтърсват целия свят.

Но какво се крие в света на Ани Лейбовиц и дали изобщо има желание да се разкрива? Талантливата фотографка отпразнува своя 75-ти рожден ден на 2-ри отктомври, а успехът продължава да я следва по петите. Но как започва всичко?

Родена е на 2-ри октомври 1949 г., в Уотърбъри (Waterbury) – САЩ, като във вените й тече смесица от румънски и руски корени. Първоначално трудно се справя с английския в училище, но за сметка на това усвоява до съвършенство един много по-важен език – този на жестовете на тялото. Те изразяват по-дълбок смисъл и от най-екзотичния език на света, благодарение на това че майка й е балерина, която добре познава силата на жестовете. Това изкуство продължава и до днес да я вълнува и пленява, така както и като дете. Баща й бил военен, което често налагало семейството да пътува, без да могат да се установят някъде и детето да може да създаде трайни контакти.

За да не е самотна, баща й подарява първия фотоапарат. Така тя има възможност да се упражнява в търсенето на перфектния кадър. По време на войната във Виетнам и надигналите се антивоенни демонстрации, прави първия си кадър. След това изпраща снимките към издателя на списание „Rolling stone“, който ги публикува на първа страница в списанието.

Източник: Profimedia

Ани Лейбовиц е жената, която запечатва в обектива си Джон Ленън в деня, в който е убит. Лейбовиц снима кралица Елизабет и я кара да си свали короната. Тя е първата жена, която прави своя изложба в Националната портретна галерия във Вашингтон. Тя е носител на медал от Кралското фотографско общество за продължителен и значим принос към изкуството на фотографията.

Легенди се носят за работата й и нейната свръхвзискателност. В документалния филм за живота й, направен от сестра й Барбара, главната редакторка на американския Vogue Анна Уинтур споделя: “Лейбовиц ни подлудява, разбира се. А бюджетът е понятие, което въобще не влиза в нейното съзнание.“ Грейдън Картър – редактор във Vanity Fair, я описва като „Барбара Стрейзанд с фотоапарат“, т.е. изключително взискателна и трудна за пазарлъци, когато става въпрос за работа.

Въпреки изключително големия си опит в модната индустрия, Лейбовиц продължава да смята, че тя не е моден фотограф и говори за себе си като за “концептуален артист, който използва фотографията” като изразно средство.

Но коя е Лейбовиц в личен план? Преди десетина години фотографката преминава през тежък период -  за кратко време си отиват майка й, баща й и дългогодишната й любовница – писателка Сюзан Зонтаг. Междувременно в края на 2005 Ани Лейбовиц стана родител за втори път, когато приемна майка износи и роди близначките й Сюзън и Самюъл. Четири години по-рано, на 51, с инвитро самата тя износи дъщеря си Сара и я роди. 

Любовта на Лейбовиц и Зонтаг е със срок и предизвестен финал. Две гениални жени се срещат, 15 години споделят обич, страст, професионални и житейски върхове и спадове. Любовта им е тиха, не я демонстрират, не говорят за нея, не я споделят със света. Двете жени се срещат за първи път през 1989 г., когато Зонтаг застава пред обектива на Лейбовиц за премиерата на книгата си „СПИН и неговите метафори“. По това време Сюзан е на 55 години, а Ани на 39.

Сюзан е по-зрялата, по-уверената и по-доминантната в двойката. „Добра си, но можеш повече“, заявява тя сурово на Ани и я подтиква към непрекъснато самоусъвършенстване и покоряване на нови върхове. Някои хора дори разказват, че Сюзън е била доста груба на моменти и е бутала Ани до ръба.

Лейбовиц пък признава, че именно интелектът на Сюзън я пленява: „Бях запленена от интелекта ѝ. Поставяше ми много висока летва и настояваше никога да не се задоволявам с някакво средно ниво. Струва ми се, че подсъзнателно не можех да повярвам, че човек като нея би се заинтересувал от мен.“

Двете така и не заживяват заедно през всичките тези години. Обитават два срещуположни апартамента в нюйоркския квартал Челси и всяка вечер поглеждат свети ли отсрещният прозорец. Не афишират връзката си – за пред света тя е интелектуално и творческо партньорство. Първата им обща рожба е сборник с фотографии, наречен „Жени“. Излязлата през 2000 г. книга събира портретите на най-различни жени от всички краища на САЩ, заснети от Лейбовиц и придружени от текст на Зонтаг.

Година по-късно на бял свят идва и първото им истинско дете – дъщерята Сара. Двете дълго отлагат този момент, заети с работата и пътуванията си. Ани успява да износи бебето, макар да е вече на 52 години. Донор е синът на Сюзан – Дейвид. През 2005 г. се появяват и близначките, този път износени от сурогатна майка. За жалост Зонтаг не успява да дочака раждането им. А Лейбовиц ги кръщава Сюзан и Самюъл – на любимата жена и на любимия баща, които умират по едно и също време.

Едва през 2009 г. Ани Лейбовиц изрича на глас това, което е носила в сърцето си 15 години и което светът вероятно вече знае – едно закъсняло признание. „Думи като „половинка“ и „партньор“ не бяха в речника ни. Ние бяхме двама души, които си помагат в живота. Най-близката дума, която може да го опише, е приятели. Всъщност наричайте ни любовници. Харесва ми това определение. Звучи романтично. Искам да бъда пределно ясна: обичах Сюзан.“

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички