Грандамата на българската литература Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) – възвеличавана или охулвана, обичана или недолюбвана, разбирана или осъждана, остава вечна и незабравима вече 34 години след смъртта си.

Тя навлиза в българския литературен живот в периода след Първата световна война, когато господстващата символистична поезия е изместена от един нов поетичен свят – реален и земен. Първичната стихия на пориви и чувства е характерна за лириката ѝ, покоряваща с устрем на младост и волност. Нейната личност и творчество се припокриват напълно и не могат да бъдат разглеждани или разбрани поотделно. Поетесата възприема света с непосредствения трепет на своите сетива.

Елисавета Багряна (29 април 1893 – 23 март 1991) е родена в София, тук завършва основното и гимназиалното си образование. Първите стихове пише в Търново, където живее за известно време със семейството си. Преки впечатления от живота на селската жена и майка възприема, докато учителства в село Недялско, Югоизточна България. През 1911 – 1915 година Елисавета Багряна е студентка по славянска филология в Софийския университет, време, през което чете и изучава българска и чужда поезия. Общува с писателите Георги Райчев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Димитър Подвързачов, Йордан Йовков, Христо Ясенов. 

Йордан Йовков е писателят, създал най-красивите женски образи в българската литература. Той обожавал Елисавета Багряна и на раздяла ѝ подарил „снопчета разкази“.

„Мълчеше. Никога не изяви външно чувствата си. Вместо това ми говореше за свои замисли, които, струва ми се, никому другиму не доверяваше”, споделя поетесата Елисавета Багряна. 

“Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол“ – казва Йовков за нея.

През 1919 г. Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от когото ражда сина си Любомир Шапкарев. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от семейството на мъжа ù. 

Това е и една от причините поетесата да се крие зад различни псевдоними и също така да крие тетрадките със стиховете си, а свекърва ù - необразована жена с властен характер, следи всяка крачка на Лиза и смята, че тя вместо да си гледа задълженията по дома и съпруга се занимава с нещо вятърничаво, маловажно и неподходящо.

Лиза се измъчва в тази среда, творческите ù амбиции и вродена волност на характера, която заема централно място в по-късното ù творчество, се оказват в капан.

Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя съпруга и сина си.

От 1921 година е постоянно литературно перо в културния ни живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, вестник „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и др. Първата стихосбирка „Вечната и святата“, излязла през 1927 година, ѝ носи голямо признание и популярност. Следват книгите „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“, „Пет звезди“, „Самолет за Москва“. През 1956 – 1983 година излизат стихосбирките „От бряг до бряг“, „Светлосенки“, „На брега на времето“.

В живота на Багряна двама мъже имат най-силно влияние за изграждането ѝ като жена и поетеса. Голямата ѝ любов и муза е литературният историк и литературовед Боян Пенев. Всичко в поезията ѝ зазвучава като „песен на песните“ и достига своя трагичен връх в „Реквием“ след неговата смърт. Със сръбския поет Раде Драинац зрялата Багряна изживява нещо ново и изключително. С този „чуждестранен, светъл хан“, както нарича Драинац, се чувства прекрасно. Той умира от туберкулоза през 1941 година с нейното име на уста.

Центърът на света на Елисавета Багряна е женското сърце, което осъществява себе си в любовта чрез любов. Но не само онази любов между мъжа и жената, а любов към света, към живота, към всяко нещо, до което се докосва и от което избликва поезията ѝ.

Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г., на 98 години. Интересен е слухът, че поетесата крие истинските си години и може би е на повече от 100 години по времето на смъртта си. Последното ù пристанище се оказва старческият дом в Горна баня. 

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички