Писателят Георги Връбчев винаги търси пътя напред, вярвайки, че от миналото може да се поучим, без да живеем в него. Вдъхновението му не познава граници, това може да бъде забелязано, поглеждайки литературните жанрове, които отразяват неговото творчество – в романа „Жените на другите“, в сборника с разкази „Акорди“, в поетичната книга „На Майка България“.

Очевидно е, че той е от хората, които пишат заради удоволствието, което носи писането. А то е най-важното, защото по един непринуден начин успява да предаде емоциите и посланията, въплътени във всеки текст. С този откровен подход, на който никога не изневерява през годините, заслужено печели международни награди за четири от разказите, участващи в литературни конкурси в Италия и Израел.

Нотариус по професия, разпознаващ безпогрешно различните лица на настоящето, и писател по призвание, който не изоставя онзи чудноват свят, простиращ се отвъд всякакви човешки ограничения. Свят, който може да бъде пренаписан с похватите на художественото слово, за да звучи красиво, достигайки до читателите. Свят, колкото истински, толкова и напълно сътворен от перото на автора, който го съчинява.

Георги Връбчев е член на Съюза на българските писатели. Споделя, че всеки човек има нужда от идентичност, за да продължи напред – без крайности. Образно казано, независимо от посоката на вятъра, корените и връзката с предците са онази опорна точка, която не бива да прескачаме при никакви обстоятелства, ако искаме да бъдем в хармония с живота. С поемата „На Майка България“, която е част от последната му книга, печели първо място в Mеждународния литературен конкурс „Небесни меридиани“, като стихотворението е публикувано в италианския сборник „L`attesa”(„Очакване”).

Животът е в настоящето

Вълнувате се от идеята за пътя в познати и непознати посоки. Докъде ви отведе този път навътре и навън?

Навътре ме отведе до селения, от които черпя сила, имах нужда да ги посетя отново. Навън ме отведе до познанства, опит и усещания, някои нови, някои отдавна забравени.

Миналото е опияняващо понякога, често хората потъват в усещането за живота преди. Но Вие винаги гледате напред. Какво Ви носи този поглед? И как да се научим да живеем в настоящето, без да повтаряме едни и същи грешки?

Погледът напред помага да се измъкнеш от тресавище или да намериш брод, за да продължиш накъдето си тръгнал. Не трябва да забравяме уроците на миналото, без да му позволяваме да пречи на настоящето. Така бихме могли да избегнем някои клопки по пътя напред.

„Доколко е свободна свободата на творческото слово“ в днешното модерно общество, през призмата на писателя Георги Връбчев? „Свободна“ и „Свободата“ са разкази в сборника Ви „Акорди“.

В днешния свят, уви, свободата е относително понятие и това мое наблюдение роди иносказателния разказ „Свободата”, който понякога ми се струва начало на нещо по-обемно или по-различно. Въпросът за личната свобода е фокус в „Свободна”. В личен план свободата зависи и от нас самите, от изборите, които правим на кръстопътищата по Пътя. В творчески план се радвам на свободата да пиша точно както ми харесва и точно каквото ми харесва, смятам, че това е пътят към сърцата на читателите. Авторът трябва да бъде искрен в това, което създава.

Всяко творчество е послание

Пишейки...

…съм свободен.

Нещата, които се повтарят във всяка Ваша книга, но през различен поглед?

Вярата и светлината. Вярата в съществуването на Доброто и в собствените възможности. Светлината е винаги някъде там напред, отвъд мрака.

Кои са разказите, от които блика най-ярка светлина в сборника „Акорди“?

„Свободна”, „Коледа”, „Рокендрол”… мога да продължа да изреждам.

Ако кажем, че един от тях е „Тъгата“, защото това е така?

„Тъгата” всъщност е разказ за надеждата. За това, че „път започва там, където друг свършва”. Тъгата идва при главния герой, за да му донесе надежда. Това беше началната ми идея и един от най-сложните за изминаване от мен като автор пътища. Вътрешни кръгове, спирали, странстване из дълбините на душата…истинско приключение.

„Жените на другите“

Кои са жените и кои са другите в романа „Жените на другите“? Впечатлението, което историята оставя е, че бизнесът и забавлението празнуват заедно живота, подреждайки нещата по свои правила.

Заглавието е шеговито, част от целия общ забавен план на книгата. По времето, когато ми хрумна идеята, голяма част от разказите в „Акорди” и стихотворенията в „На Майка България” бяха написани, като прибавим „Някъде…там…някъде”, издадена преди това, с философските си и житейски възходи и падения, всичко започна да звучи прекалено сериозно от моя гледна точка. А аз имам и друга страна, весела и забавна, усещах, че тя крещи за глътки въздух. Комбинирах забавлението с деловата романтика на крипто– и борсовата тематика, към които също имам афинитет, и се получи това забавно приключение „Жените на другите”.

(По)етичен обрат

И както в живота, така и този литературен разговор е с неочакван обрат, но той не е толкова изненадващ, ако го свържем с неговото начало. Сякаш с последната си поетична книга „На Майка България“, издадена тази година, връщате усещането за корен, идентичност и почит към предците. Как изглежда онази тънка и невидима линия, в която модерното се пресича с традициите, за да предаде най-важните послания през поколенията?

Хармония е ключовата дума. Както казах току-що „Жените на другите” е предизвикана от нуждата от баланс. Същото важи за „На Майка България”, но в различен план. Хармонията е в основата на щастието. Хармонията е баланс. Балансът е обратното на крайностите. Стихосбирката се роди, защото аз имах нужда от баланс и знаех, че доста други като мен изпитват същото. Имаше моменти, в които чувствах, че губим верния път, оставени сме и се оставяме без азимут и то заради загубата на началната, отправната точка. Тази отправна точка в битието на всеки народ и всяка нация е идентичността. Нея взимаме от миналото, с нея стабилизираме настоящето и с нея имаме хоризонт към бъдещето.

Хармонията е музиката в живота

Харесвате рокендрол, но слушате всякаква музика – по всяко време, докато работите, пишете, живеете, сякаш композирате с думи, търсещи и откриващи хармонията в житейските преживявания на героите. Как звучат акордите в края на 2024-та, три години след излизането на сборника „Акорди“?

В общ план – с мажорни височини на места, в личен план – надявам се да съм поел към баланса между минор и мажор.

Откъде се породи това увлечение към музиката?

От баба ми. Тя пееше в хора на МВР и работеше в „Балкантон”. Вкъщи в София имаше купища плочи с всякаква музика, приказки и аудиопиеси. Спомням си как плавно се изливаха навън с хартиен шепот, ако отворех гардероба поривисто, както често се случваше. Цели дни наред прекарвах до грамофона, облегнал глава на дланта си. Представях си, че съм Том Сойер и Хък Фин едновременно… и още какво ли не.

Мечта завинаги – нещо лично

Разкажете как от обикновен почитател на световноизвестната група „Manowar“, стигате до среща с популярните музиканти, която от познанство се превръща в приятелство?

Роден съм мечтател, „непоправим романтик”, както веднъж бях наречен. Така се стекоха обстоятелствата, че в годините на формирането ми като личност, а в това число и формиране на музикален вкус, приятел ми даде касета на Manowar. Оттам нататък всичко е пътешествия в страната на мечтите, постоянство и късмет. Благодарен съм за всичко, което ми се случи и случва.

Уолт Дисни твърди, че „Всички наши мечти могат да бъдат осъществени, ако имаме куража да ги преследваме.“ От какво още се нуждае всяка мечта?

От вяра, воля и доза късмет.

Оттук напред

От какво е съставена Вашата щипка магия, както в живота като цяло, така и около „Коледа“? Това е заглавието на един от най-харесваните и награждавани разкази в сборника „Акорди“.

От стремежа към светлина и топлина.

Представете си, че този разговор за литература, който се случва точно сега, се повтори през следващата година. За какво ще си говорим в началото?

За Пътя, кръстопътищата… и още нещо. (усмихва се)

А накрая?

Здраве, светлина и топлина за всички.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички