Ако сте стояли пред Лувъра в Париж сутринта на 21 август 1911 г., може би сте забелязали нисичък мъж, който бързал, излизайки от музея. Той би бил доста забележим в тихата понеделнишка сутрин, тъй като предишната вечер целият град се е забавлявал и сега, докато всички си отъхвали от махмурлука, той подтичвал по пустите парижки улици. 

Мъжът, майстор с италиански произход, обаче не бил с махмурлук. И в тази сутрин, докато Лувърът все още бил затворен, той се измъкнал като по чудо от едно заключено сервизно помещение и вдигнал 90 кг картина, рамка и защитна стъклена кутия от стената. Отстранено от рамката и кутията, дървеното платно било покрито с престилката му и бързо откарано до гара Орсе, където мъжът се качил на експресния влак в 7:47 сутринта, който напуснал града. 

Той бил откраднал „Мона Лиза“.

Известна за една нощ

Преди кражбата си „Мона Лиза“ не е била широко известна извън света на изкуството. Леонардо да Винчи я рисува през 1507 г., но едва през 1860-те критиците започват да я приветстват като шедьовър на ренесансовата живопис. И тази преценка достига до малка част от френската интелигенция.

„Мона Лиза“ дори не е била най-известната картина в галерията, камо ли в Лувъра“, казва Джеймс Цуг. Дороти и Том Хублър пишат за кражбата на картината в книгата си „Престъпленията на Париж“, че са минали 28 часа, докато някой дори не е забелязал четирите голи куки.

Източник: Profimedia

Човекът, който е забелязал, е бил обикновен художник на натюрморти, който е поставил статива си, за да нарисува галерията в Лувъра.

„Той е чувствал, че не може да работи, докато „Мона Лиза“ не е там“, казва Том Хублър. Но художникът не се разтревожил. По това време течал проект за фотографиране на многобройните произведения на Лувъра: всяко произведение трябвало да бъде изнесено на покрива, тъй като камерите от онова време не работели добре на затворени пространства без достатъчно светлина.

„Затова накрая убедил един пазач да отиде да види колко дълго фотографите ще задържат картината“, пише Том Хублър. „Той отишъл, върнал се и казал: „Знаете ли какво, фотографите казват, че не е при тях!“

И така изведнъж, пише Джеймс Цуг, „Мона Лиза“ се превърнала в невероятно известна картина – буквално за една нощ.“ 

Кражбата на века

През 1911 г. Перуджа извършва това, което е описано като най-голямата кражба на произведения на изкуството на ХХ век. Според по-късен разпит на Перуджа във Флоренция, след ареста му на 12 декември 1913 г., той заявява, че е влязъл в Лувъра в понеделник, 21 август 1911 г., около 7 часа сутринта, през вратата, през която са влизали другите служители на Лувъра, облечен в една от белите престилки, които служителите на музея обикновено носят, сливайки се с останалите работници. Било тиха сутрин и Лувърът бил почти празен, тъй като 21 август бил ежеседмичният почивен ден по време на летните ваканции. 

Когато Салон Каре, където висяла „Мона Лиза“, бил празен, Перуджа вдигнал картината от четирите железни щифта, които я държали към стената между „Мистичният брак“ на Антонио да Кореджо и „Портрет на Алфонсо д’Авалос“ на Тициан и я занесъл до близкото сервизно стълбище. Там той премахнал защитния калъф и рамката, скривайки изхвърлените елементи на площадката на стълбището. По-късно той разказал на разследващите, че е свалил престилка си и я е увил около картината, преди да я пъхне под мишница, и е напуснал Лувъра през същата врата, през която е влязъл. 

Когато Перуджа скрил картината, той бил заседнал в заключена сервизна врата. Водопроводчик, мислейки, че е служител, отключил вратата за него и Перуджа успешно напуснал музея. След това скрил картината в апартамента си в Париж. Кражбата била открита едва на следващия ден, когато художник, който е щял да направи копие на „Мона Лиза“, открил, че липсваща. 

Директорът на музея, който бил на почивка по това време, възкликнал: „Да откраднат „Мона Лиза“? Това би било все едно да си помислим, че някой може да открадне кулите на катедралата Нотр Дам!“ Министърът на изкуствата също отсъствал, след като наредил (иронични) „не ми се обаждайте, освен ако Лувърът не изгори или Джокондата не бъде открадната.“ 

Източник: Profimedia

Най-малко 60 полицаи претърсили Лувъра в търсене на улики, а главният служител, отговарящ за разследването, звучал уверено, заявявайки: „Кражбата е станала в деня на закриването на работното място, знаем кой е влизал и излизал, това разследване ще отнеме само два до три дни.“ Двама германци, поетът Гийом Аполинер и художникът Пабло Пикасо, са арестувани, а всички пътници на отплаващ океански лайнер също са били претърсени. В Ню Йорк полицията претърсила друг кораб в опит да върне известната картина.

Белег на срама

След като Лувърът обявил официално кражбата, вестници по целия свят публикували заглавия за изчезналия шедьовър. „60 детективи търсят открадната „Мона Лиза“, възмутена е френската общественост“, заявил в. „Ню Йорк Таймс“. Обирът се превърнал в нещо като национален скандал.

„Във Франция имаше голяма загриженост, че американски милионери изкупуват наследството на Франция – най-добрите картини“, казва Дороти Хублър. В един момент американският магнат и любител на изкуството Джей Пи Морган бил заподозрян в поръчването на кражбата. Пабло Пикасо също бил смятан за заподозрян и разпитан. И тъй като напрежението между Франция и Германия ескалирало преди Първата световна война, „имаше хора, които смятаха, че кайзерът стои зад това“, казва Хублър.

След едноседмично затваряне Лувърът отворил отново врати за тълпи от хора, сред които Франц Кафка, всички бързащи да видят празното място, което се бело превърнало в „белег на срама“ за парижани.

Междувременно крадецът успял да се измъкне безпроблемно. Винченцо Перуджа бил майстор, който работел за Лувъра, за да монтира същите защитни стъклени витрини, които бил откъснал от „Мона Лиза“ в онази съдбовна понеделнишка сутрин. Перуджа се надявал да продаде картината, но обирът бил получил толкова голямо внимание, че „Мона Лиза“ станала твърде търсена, за да бъде заложена.

„В рамките на няколко дни вестниците предлагаха награди. Перуджа можеше да я донесе, но мисля, че основната причина да не го направи е, че се е притеснявал, че ще бъде арестуван - и че историята е толкова голяма, че вероятно не е мислил, че ще му се размине.“

И така, Перуджа я скрил в двойното дъно на куфар в парижкия си пансион.

Завърналият се шедьовър

Двадесет и осем месеца след като я откраднал от Лувъра, Перуджа най-накрая се опитал да продаде „Мона Лиза“ на търговец на произведения на изкуството във Флоренция. Но търговецът бил подозрителен и помолил директора на италианска художествена галерия да дойде да разгледа картината. Печат на гърба потвърдил автентичността ѝ.

„Те казали: „Добре, оставете я при нас и ще се погрижим да получите награда“, пише Том Хублър. Перуджа се прибрал у дома, но половин час по-късно, за негова изненада, полицията била на вратата му.

„По-късно той казва, че се е опитвал да я върне в Италия — че е бил патриот и че е била открадната от Наполеон — и се е опитвал да я върне в родината си“, казва Джеймс Цуг. И така, с много шум, картината е върната в Лувъра. Перуджа се признал за виновен в кражбата ѝ и бил осъден само на осем месеца затвор.

Но няколко дни след процеса му, казва Дороти Хублър, избухва Първата световна война. Изведнъж драмата на един обир на изкуството изчезнала от първите страници. „Това вече изглеждало като много малка история.“

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички