Както много фенове на "Сексът и градът" преди мен вече са отбелязвали, "Просто ей така... беше сериал, който може би никога не трябваше да види бял свят. А сега, когато приключи след четири години и три сезона объркващи истории, които от време на време караха човек да се пита дали напълно е изгубил връзка с реалността, с нетърпение очакваме този сериал да избледнее в потиснатите кътчета на подсъзнанието ни като хаотичния трескав сън, който беше. Но преди това искам да кажа следното: всъщност очаквах далеч по-лошо. Не, наистина - и го казвам като комплимент. В последния си час това прокълнато шоу най-сетне успя да направи нещо както трябва: просто остави Кари да бъде сама.

Честно казано, никога не мислех, че ще видя този ден. Щом започнаха слуховете, че Ейдън ще се завърне във втория сезон на сериала, бях убедена, че ни чака един „завинаги с Ейдън“ финал - такъв, който в типичен стил на AJLT щеше безцеремонно да се отклони от духа на оригиналния сериал и да пренапише Ейдън като главния мъж в живота ѝ, какъвто той никога не е бил (съжалявам, фенки на Ейдън, но той винаги е бил създаден само като контрапункт на Тузаря). И макар че известно време всичко сочеше именно в тази посока, бях облекчена, когато третият сезон тръгна по-рационално русло и показа Ейдън такъв, какъвто винаги е бил — несигурен и фундаментално неподходящ за Кари.

Източник: Profimedia

Раздялата им беше облекчение, но предвид че сериалът вече доста грубо ни подготвяше за нова романтична история между Кари и нейния привлекателен съсед-писател от долния етаж, никога не съм си позволявала дори за миг да помисля, че умовете зад този проект ще върнат Кари в оригиналното ѝ състояние „самотна и невероятна“. И все пак, чудеса се случват!

В последния епизод Кари се изправя срещу собствената си склонност да преследва мъжкото внимание като крайна цел и в крайна сметка прегръща живота си на необвързана. „Трябва да спра да си мисля: Може би някой мъж, и да започна да приемам: Може би просто аз“, признава тя пред Шарлот в един от малкото наистина уязвими моменти в целия сериал. „И това не е трагедия — това е факт. И трябва да започна да го приемам, окончателно.“

Източник: Profimedia

Макар да звучи изненадващо в тази най-нова версия на вселената на "Сексът и градът", това заключително послание би било напълно на място в оригиналния сериал. Защото някога Сексът и градът беше, преди всичко, за това да бъдеш необвързана. По-конкретно — за това да цениш женското приятелство повече от романтичната връзка с мъж. Да, всеки епизод показваше как четирите героини се справят с различни романтични заплитания — от еднократни авантюри до дългосрочни връзки. Но мъжете винаги бяха на заден план, а не основната точка. В края на всяка лоша първа среща, раздяла или безстрастен брак, истинските връзки, които оставаха, бяха приятелствата между четирите жени. 

Както формулира Шарлот в една от най-емблематичните реплики: „Може би ние можем да сме си сродните души, а мъжете просто да са онези страхотни, симпатични момчета, с които да се забавляваме.“ Революционното в оригинала не беше само директното представяне на жени, които открито се радват на секс без обвързване, а и unapologetic отношението, че жените могат да поставят себе си и приятелствата си над връзките с мъже.

Източник: Profimedia

С годините обаче сюжетната линия на разширената вселена на "Сексът и градът" все повече се отдалечаваше от тази идея, докато накрая и четирите основни героини не се оказаха в дългосрочни връзки. Във втория филм (който мнозина смятат за дори по-проблематичен от новия сериал десетилетие по-късно) Кари, Миранда и Шарлот вече са омъжени — със Саманта като единствената, почти карикатурно изобразена, вечно необвързана жена.

Може би това беше естествената еволюция на историята. В крайна сметка всички искат „щастливия край“ — а за добро или лошо културно сме научени да очакваме този край да бъде романтична връзка. Но някога "Сексът и градът" беше сериал, който активно се противопоставяше на това очакване и празнуваше свободата да бъдеш сама. И беше приятно, на финала (и нека бог ни пази, ако решат още веднъж да съживят този Франкенщайн), да видим отново проблясък от това, което "Сексът и градът" някога беше: сериал за необвързаните и невероятните.

Затова — благодаря ти, "Просто ей така...". Приемам този прощален подарък!

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички