Той не просто пишеше стихове — той разрушаваше правилата, за да освободи думите.
Е. Е. Къмингс беше поетът, който превърна езика в изкуство на дишането — нещо живо, непокорно, сърдечно. В свят, в който всички се опитваха да бъдат правилни, той избра да бъде истински.

Роден през 1894 г. в Кеймбридж, Масачузетс, Къмингс вярваше, че поезията не трябва да се подчинява на граматиката, а на душата. Той пишеше така, както чувствата идват — понякога шепнешком, понякога като гръм. Всяка негова дума беше акт на бунт, всяка пауза — тишина, която казва повече от цял стих.

„Да бъдеш никой, освен себе си, в свят, който непрестанно се опитва да те направи като всички останали, означава да водиш най-трудната битка, която човек може да води — и никога да не спираш да я водиш,“ написа той. И именно в това е магията му — в безстрашието да бъде себе си.

Къмингс беше художник на думите, който рисуваше любов, самота и чудо с най-простите щрихи. Неговата поезия не се чете — тя се усеща. Тя е дъх между две мисли, пулс между две мълчания.

И днес, десетилетия след като е замълчал, неговите стихове продължават да ни напомнят, че красотата е в простотата, силата е в нежността, а истината — в смелостта да обичаш света такъв, какъвто е.

Е. Е. Къмингс: незабравими мисли

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички