През по-голямата част от живота на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“ е единственото ѝ основно произведение. Първият и, очевидно, последен роман, разказан от толкова ясен и уверен глас, че изглеждаше невъзможно да е единственото ѝ творчество.

След това идва „И страж да бди на пост“, публикуван малко преди смъртта на Ли и първоначално обявен за продължение, но впоследствие разглеждан по-скоро като ранна чернова на най-известното ѝ произведение, отколкото като нов, самостоятелен роман.

Източник: Shutterstock

И така, когато осем разказа на Ли са открити в апартамента ѝ в Ню Йорк след смъртта ѝ, това бележи важен етап. Ето най-накрая шанс да се открие как отличителният глас на Ли е бил усъвършенстван в годините преди да напише „Да убиеш присмехулник“.

Тези разкази излязоха публикувани за първи път във вторник в сборник, озаглавен „Земята на сладката вечност“ (“The Land of Sweet Forever”), придружен от увод от Кейси Сеп, биограф на Ли.

След като напуска юридическия факултет семестър преди завършването на образованието си, Ли се мести в Ню Йорк, за да преследва мечтата си да стане писател. По това време тя пише тези истории – някои съдържат зрънца от идеите, които тя напълно изразява в „Да убиеш присмехулник“, други изобразяват живота в Ню Йорк, според статия, публикувана от Сеп в Guardian в събота.

„Знаех, че има непубликувани истории, нямах представа къде са ръкописите на тези истории“, каза племенникът на Ли, Едуин Ли Конър, пред BBC. Конър и братовчедка му Моли Лий си спомнят леля си като „велика разказвачка“, която ги е забавлявала с измислени истории, вдъхновени от британската авторка Дафни дю Морие.

„Историите, които ми разказваше, си ги измисляше, но всички те сякаш се основаваха на „Беше тъмна и бурна нощ“... Струваше ми се, че винаги са в пустошта и тя просто ме отвеждаше в тъмнината“, каза Моли Ли пред BBC.

И в тази колекция и двамата виждат как леля им все още намира гласа си като писателка, макар и с проблясъци на потенциала ѝ. Конър описва тези истории като „истории за чираци“, които не са „най-пълният израз на нейния гений - и въпреки това в тях има гений“.

Наред с тези ранни скици на истории, колекцията съдържа и осем есета, които Ли е написала след публикуването на „Да убиеш присмехулник“, предлагащи поглед върху една писателка както преди, така и след като е завършила работата, която е определила кариерата ѝ.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички