На 6 януари, с празника Йордановден, православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител, което се извършва в река Йордан. По време на ритуала небето се “отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб. Ясен глас се разнася от небето: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.

Имен ден празнуват: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий. 

Празникът Йордановден или Богоявление се нарича по различен начин в различните краища на България – Кръстовден, Водокръщи и Водици. Имената идват от поверието, че всеки, който иска да е здрав през Новата година, трябва да се изкъпе в реката или поне да се измие. Той слага края на така наречените “Мръсни дни”. Запознайте се с 10 традиции, свързани с този голям празник.

Вечерта на 5 срещу 6 януари е третата, последна кадена вечер и на трапезата присъстват само постни ястия. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

На Йордановден в местната църква се извършва служба. Придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата.

Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова всички, които искат да са здрави, влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.

В Югозападна България денят се нарича Мъжки водици – защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. В Родопите същият ритуал се нарича Хаскане по възгласа “ха-а-с-с-а”, с който придружават повдигането до 3 пъти на този, който е къпан.

След изваждането на кръста от водата, се чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет.

На този ден, светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти. Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи отделно. Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и оборите с животни, за да бъдат здрави и “осветени” през годината. Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода – също за здраве.

Останалото количество от старата светена вода се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият хляб остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата, заедно с бъклица вино и е наречен за минувачите.

До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони – наричат се “Мръсни дни”, Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.

Чемширените китки от миналогодишното Рождество се изгарят върху желязна повърхност, след което пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под трендафилов храст или овощно дръвче. Новите рождествени китки се поставят върху семейния иконостас, чието кандило е запалено от свещта, донесена от църквата.

Народна традиция е момите да измиват с вода лицата си, за да са бели и румени лицата им. На реката се носят части от ралото, които се топят, за да е бяло житото, а три трески от бъдника се хвърлят в реката, за да изтече всяко зло. На този празник се събира и пепелта от огнището като също се смята, че тя има лечебна сила.

В някои краища на страната след като се върнат от църква хората слагат брадва с острието нагоре, като всеки я прескача, за да се спрат болестите и всяко зло.

Може би най-интересният ритуал за Богоявление е т.нар. “Мъжко хоро”, което мъжете от Калофер играят във водите на река Тунджа. На празника Йордановден те се хвърлят да вадят кръста и го дават на най-малкото дете. Всички мъже играят българско хоро в ледените води на реката под ритъма на гайда и тъпан.

Според някои традицията датира от времето на Османското робство. Османската империя имала практиката да вербува хайдушки чети срещу определена свобода – за да се отърве от тяхното влияние и същевременно да получи охраната на проходи. Така и станало с калоферската, на която е дадено място за заселване без данъци. Носят се легенди, че “Мъжкото хоро” на калоферци в ледените води на Тунджа е имало за цел превантивно да взема страха на околните села.

Всяка година там се събират хиляди хора, които да наблюдават събитието, а след това и сами да се включат.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички