Когато чуете за поредната екранизация по роман на Колийн Хувър, със сигурност си представяте романтична драма с крехка русокоса главна героиня, нежни секс сцени и заживели щастливо до края на дните си. Е, книгата ѝ "Верити" е различна, различни са и главните герои.

Как ви звучи еротичен трилър с психо елементи, в който Ан Хатауей и Дакота Джонсън чисто и просто се забавляват и изглежда са го снимали за около 30 минути в обедната почивка между всички останали ангажименти.

И с това не искам да кажа, че филмът не е добър. Но искам да кажа, че по никакъв начин не е предизвикал тези две актриси и си личи. 

В допълнение към тях имаме Джош Хартнет, който изгражда правдоподобен, макар и малко скучен образ, на мъж, разкъсван от драматични събития, на който все пак не му пречи да прави секс с друга жена в присъствието на прикованата към леглото си съпруга.

Има нещо неустоимо в това да гледаш как героите захвърлят живота и здравия си разум заради шанса да спят с обекта на желанието си. Като в Първичен инстинкт, например, където детектив Ник Къран се озовава в леглото с Катрин Трамел – криминална писателка, която може би всъщност описва убийството, което той разследва. Няма никакъв смисъл, но всички замесени са толкова отдадени на мелодраматичната си визия, че в крайна сметка всичко работи. 

“Верити” притежава всички предпоставки за страхотен еротичен трилър. Филмът е изграден върху интригуваща история от бестселър, в която авторка, наета да пише вместо друг човек, се оказва въвлечена в отношения със съпруга на жената, за която пише. В главните роли са две от най-големите ни звезди – Ан Хатауей и Дакота Джонсън – заедно с любимеца на милениалите Джош Хартнет. Режисьор е Майкъл Шоуолтър, създателят на успешната екранизация на романтичния хит The Idea of You.

На хартия всичко това би трябвало да е мрачно, секси и изпълнено с мъчителни емоции. Но макар Хатауей и Джонсън да се отдават напълно на пошлата забавна страна на историята, Шоуолтър играе на сигурно и в крайна сметка филмът е просто... приличен.

Верити Крофорд (Ан Хатауей) е една от най-успешните писателки в света. Филмът чудесно представя нейния звезден статут, като я показва в едно след друго от най-популярните телевизионни предавания в страната – от CBS Mornings с Гейл Кинг до Hot Ones с Шон Евънс. В тези интервюта тя чаровно обяснява как успява да държи настрана мрачната си и ярка фантазия от идиличния живот, който води със съпруга си Джереми (Джош Хартнет) и децата им. Верити има всичко. 

След това се появява Лоуън Ашли (Дакота Джонсън в остроумна препратка към ролята ѝ в Петдесет нюанса сиво) – начинаеща писателка на жанрова литература, която едва свързва двата края и чието представяне на книга привлича едва двама души. На път към важна среща Лоуън става свидетел как шофьор блъска велосипедист, а кръвта опръсква лицето ѝ. Това е внезапен обрат, който веднага вдига залозите. А зрителите разбират още в първата минута на филма, че това не е поредната роматично-идилична история на Колийн Хувър.

Красив непознат отвежда Лоуън до обществена тоалетна, за да се почисти. Когато тя сваля окървавената си риза, той се обръща настрани, а след това ѝ дава собствената си. Въпреки ужасяващата случка, която току-що е преживяла, моментът е изпълнен с напрежение и романтика. Когато Лоуън най-сетне стига до срещата си, нейният спасител вече я чака там. Това е Джереми Крофорд и той ѝ предлага милиони, за да напише вместо Верити следващата ѝ книга, докато живее в семейното имение във Върмонт.

Напрежението, което Лоуън е усетила в онази тоалетна, се завръща с пълна сила, но има една подробност: Верити също живее в същия дом – парализирана след тежка автомобилна катастрофа.

Това е примамлива сюжетна завръзка, която съчетава готическата атмосфера на отдалечения дом и мотива за „лудата жена на тавана“ с познатите похвати на еротичния трилър. Всички знаем, че Лоуън и Джереми ще се влюбят. Въпросът е само кога. Филмът представлява модерна интерпретация на Ребека на Алфред Хичкок, като Верити постоянно присъства на заден план в отношенията между Лоуън и Джереми, докато двамата се сближават.

Хатауей с лекота се вписва в това. Когато Лоуън открива таен ръкопис в кабинета на Верити, който разкрива истинската ѝ, неподправена същност, получаваме възможността да видим на екрана „истинската“ история на живота ѝ. В тези сцени Хатауей очевидно се забавлява, докато играе героинята в напълно различен регистър от жената, която по-рано сме видели в онези лъскави интервюта. В ръкописа си Верити описва най-хубавите моменти от живота си – като началото на връзката ѝ с Джереми и израстването ѝ като писателка. Тя пише и за негодуванието, което изпитва заради това, че е станала майка, разкривайки, че когато Джереми излезе от къщата, тя игнорира плача на бебетата си, за да навакса със съня.

Джонсън също напълно се отдава на абсурдността, присъща на еротичните трилъри, като подхожда към ролята с добре познатата си невъзмутима, безизразна игра. Подобно на Верити, Лоуън също крие множество тайни, включително травматично минало, за което отказва да говори. Тя прекарва дните си в мечтания за Джереми, докато чете тайния ръкопис на Верити, като го натъпква под възглавниците на дивана, за да го пази само за себе си. Лоуън живее в дома на парализирана жена и флиртува със съпруга ѝ, но не изпитва никакви угризения – напротив, сякаш дори се забавлява. Колкото повече чете за Верити и колкото повече от мрачната ѝ страна разкрива, толкова повече Лоуън си позволява да навлиза в личния ѝ живот. Най-големият червен флаг при героинята? Лоуън разбърква сметаната в кафето си с пръст.

Звездната сила и на двете актриси работи в полза на филма, но същевременно и в негов ущърб. Хартнет далеч не е толкова странен или интересен за гледане, колкото двете му колежки. Той играе плоско и сякаш не успява да вдъхне живот на материала, обременен от захаросани реплики, извадени директно от книгата. За да се върнем към сравнението с Първичен инстинкт – Катрин (Шарън Стоун) е секси и неустоима всеки път, когато се появи на екрана. Тя може и да е убила любовника си, но разбираме защо Ник (Майкъл Дъглас) не може да стои далеч от нея. Verity е историята на Лоуън, а Джереми е нейната Катрин, но в него няма почти нищо повече от това да бъде добър баща. И да, да е красив. Разбрахме.

Безцветният образ на Хартнет създава проблем като от къща от карти. Достатъчна е една слаба карта и цялата конструкция рухва.

В една фантазия, която вече се превърна в един от акцентите на трейлъра, Лоуън целува Джереми, докато той се преобразява във Верити. Сцената е едновременно съблазнителна и зловеща и показва, че Лоуън не просто желае съпруга на Верити, а иска да заеме самото място на Верити – нейния успех, нейния живот. Тя вече живее в дома ѝ, пише с нейния глас и вечеря със сина ѝ. Това ни кара да искаме повече сложност от отношенията между Лоуън и Верити. Вместо това получаваме още от Лоуън и Джереми.

Секс сцените също разчитат на динамиката между Лоуън и Верити. На таблата на леглото има следа от ухапване, която Лоуън забелязва още при пристигането си в къщата. По-късно тя самата захапва същото място, сякаш заема мястото на Верити в леглото. Но Шоуолтър сякаш не успява да се справи с всичко, което носи тази динамика – цялата завист и страст, заложени в текста. Той изглежда много по-уверен, когато нещата са ясни и еднозначни (например първата целувка между Лоуън и Джереми има един сладък детайл с глазура, който прави сцената убедителна), и обръща камерата настрани, когато ситуацията стане неловка. Когато Катрин и Ник драматично се извиват в леглото, те изглеждат нелепо, но режисурата е толкова уверена, че страстта им все пак достига до зрителя. Стремежът на Шоуолтър всичко да бъде просто „добре направено“ – звездите му да изглеждат великолепно, но никога разрошени или неугледни – в крайна сметка спъва филма.

Еротичният трилър те кани да се впуснеш в диво пътешествие – такова, в което подминаваш моменти, които във всеки друг жанр биха те накарали да кажеш: „Това никога не би се случило.“ Това е негласна сделка, която сключваш с режисьора: оставяш абсурдността да мине между капките, за да се забавляваш, заради възможността да гледаш как героите губят разсъдъка си от страст. Но “Верити” е прекалено контролиран, прекалено старателно изпипан, за да се отдаде напълно на тази игра.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички