Култура /

Красимир Ломски: Красотата е навсякъде около нас, но очите на художника са като увеличително “стъкло” за нея

Култура Изкуство Modernity 17 Декември 2024

Красимир Кръстев Ломски е утвърден български скулптор в областта на малката пластика. Той е завършил Националната художествена академия, след което получава своя практически опит в ателието на Георги Чапкънов-Чапа. Работи в областта на малката пластика с усет, насочен към ювелирния детайл, а творбите му са един прочит на традициите на старите майстори-реалисти. Автор е на единствения в света паметник на рок легендата Рони Джеймс Дио в Каварна, както и на паметник на българския бард Георги Минчев. Сред обществено значимите му творби са и барелефите на светеца Иван Рилски, на цар Иван Асен, на основоположника на българската етнография Димитър Маринов, както и бюст-паметник на д-р Стефан Черкезов, загинал, спасявайки десетки хора от горящ автобус. Наскоро Ломски бе награден с отличието за изобразително изкуство на името на д-р Хернани Цибрански. Изработена от Ломски пластика бе избрана и за награда на победителя в престижния конкурс „Мениджър на годината“.

Как решихте да се занимавате със скулптурата?

Скулптурата ме връхлетя внезапно. Бях 11-ти клас и разглеждах албум на Огюст Роден, когато буквално ме “засърбяха” ръцете и усетих неопределима нужда да се занимавам с моделиране. Това е един пример как когато съдбата има планове за теб, много трудно можеш да избягаш от тях. В следващите дни вече си бях намерил глина и правих първите си статуи. И така вече 30 години.

Трудна професия ли е това и какво не знаят хората за нея?

Всяко нещо, с което човек се занимава и в което иска да постигне добри резултати, е изключително трудно. Конкретно за скулптурата нещата са доста сложни, поради многото и разнообразни технологични процеси в раждането на една пластика. Създаването на всяка творба преминава през 5-6 етапа и всеки един от тях трябва да бъде изпълнен с необходимата прецизност, за да се получи произведение на изкуството с високо качество. В моето творчество винаги съм бил перфекционист, като в основата на това ми търсене е залегнал примерът на старите майстори. Бих казал, че за скулптурата освен талант и трудолюбие, е нужно и голямо търпение, липсващо в днешния ден, в който всеки иска нещата да се случват бързо, “с един клик”. Това е илюзия, защото истинските неща изискват време. В този смисъл скулптурните творби се създават бавно, често струват скъпо, а това невинаги се разбира достатъчно.

Какво ви вдъхновява във всекидневието, от какво черпите творческа сила?

Художникът е човек с набито око и дори там, където другите обикновено не виждат нищо особено, той би могъл да види нещо много вдъхновяващо и интересно. Красотата е навсякъде около нас, но очите на художника са като увеличително “стъкло” за нея. Най-много ме вдъхновява природата, красотата на човешкото тяло, извивката на едно дърво, полетът на птицата, музиката.

Има ли моменти, в които ви е трудно да творите и усещате някакъв застой?

Няма да скрия, че има. България е прекрасна страна с много талантливи хора, но е малък пазар за изкуство. В цивилизования свят при подобни ситуации държавата подпомага хората на културата. За съжаление не виждам подобна особена подкрепа у нас. Излишно е да казвам колко е важна културата за едно общество. Тук е моментът да повдигна например въпросът дали не са нужни промени в Закона за меценатството в България?

Но може би това, което обаче ме натъжава най-много е, че живеем в свят, който е все по-ориентирам към материалното, а хората на духа заприличват на самотни Дон Кихотовци.

Кое Ви вади от тези мрачни констатации?

Аз съм вярващ християнин и мога да кажа, че вярата е стълбът на моето съществуване. Заедно с нея и семейството ми, което застава зад мен във всички трудни моменти, които съм преживял.

Кой е моментът от Вашия професионален път, който Ви е накарал да се гордеете най-много?

От моментите, в които съдбата е била най-благосклонна и щедра към мен, най-ярко блести едно световно събитие, което се случи през 2011 година, а именно откриването на паметник на Рони Джиомс Дио в гр. Каварна. Милиони фенове на рок музиката и на Дио знаят, че в градчето Каварна в малка България в един прекрасен парк край морето е поставена скулптура, изобразяваща световно известния рок певец. Изключително съм поласкан, че съм негов автор. Години след откриването на паметника, чувам за хора от цял свят, които идват тук, само за да го видят.

Ако приемем, че самият живот е едно изкуство - къде според Вас се крие майсторството да го живеем добре, пълноценно и щастливо?

Без съмнение човешкият живот ни е даден, за да намерим и съхраним себе си, да запазим своята душа. Това е нещото, което никога не бива да губим през краткия ни и трънлив път на този свят. Всичко останало е на втори план. Ключът към това е само и единствено любовта.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които искат да се занимават с изкуство в България?

Бих ги поощрил и бих им казал, че това е нещо, колкото важно, толкова и трудно, и отговорно. Ако пътят на изкуството е техният, то трябва да са готови на силна дисциплина, отдаденост и нещо, което е много важно - да се борят за възстановяване на професионалните гилдии. Само така ще бъдат на висотата, която е нужна, за да бъдат уважавани и ценени. Бих им помагал с каквото мога.