Май пристига като стар филм на лента — с меко трептене, с избеляла светлина и саундтрак от птици и спомени. Това е месецът, в който въздухът ухае на нещо обещано. На нещо, което може би няма да се случи, но само мисълта за него кара сърцето да тупти по-бавно, по-меко, по-живо.

Люлякът се разлива по улиците като мастило от писмо, писано с ръка, която е обичала. Цветът му не е просто лилаво — той е междинен тон между меланхолия и надежда. А ароматът... ах, ароматът е като въздишка, която някой е задържал твърде дълго в себе си и сега я пуска, за да се смеси с вятъра.

Източник: Shutterstock

Май е кожата, докосната от слънце за първи път след дълга зима. Май е рокля, която се развява от вятъра. Май е прозорец, отворен към вечер, в която нищо не се случва, но всичко е възможно.

Чувствата през май не крещят. Те се движат бавно, като пчела между цветове — пробуждат, съблазняват, напомнят. Май не е време за решения. Май е време за усещане. За спиране в крачка, за слушане на стари песни, за разлистване на тъгите с нежност, като стари картички от любими места.

Източник: Shutterstock

Ако април е бил въпрос, май е отговор — но шепнат, не изречен. Нежен като първа целувка или последен танц.

И така вървим през май — малко разсеяни, малко влюбени, с петънца от светлина върху клепачите и с люлякова въздишка в гърдите.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички