Някои гласове се раждат, за да бъдат чути – не просто с ушите, а със сърцето. Уитни Хюстън беше един от тези гласове. Тя не просто пееше – тя изливаше душата си във всяка нота, караше те да усещаш болката, надеждата, възторга и разбитото сърце така, сякаш са твои. И днес, на 9 август – денят, в който щеше да празнува рождения си ден – си спомняме за нея не само като за една от най-великите певици на всички времена, а и като за жена, чийто живот беше едновременно сияен и трагичен.

Уитни Елизабет Хюстън е родена на 9 август 1963 г. в Нюарк, щата Ню Джърси, в семейство, където музиката не просто е присъствала – тя е била въздухът, който всички дишали. Майка ѝ, Сиси Хюстън, е призната госпъл певица, а леля ѝ е не другa, а самата Дион Уоруик. Кръстница ѝ е Арета Франклин – истинска кралица на соул музиката.

Първите стъпки Уитни прави в църковния хор, където още като дете пленява всички с гласа си – ясен, мощен, божествен. Започва кариерата си като беквокалистка още в тийнейджърските си години, а в началото на 80-те вече привлича вниманието на музикалната индустрия с красотата си и с гласа, който трудно може да бъде описан с думи.

През 1985 г. излиза дебютният ѝ албум Whitney Houston, който променя хода на поп и соул музиката. Песни като „Saving All My Love for You“, „How Will I Know“ и „Greatest Love of All“ се превръщат в химни на цяло поколение. С втория си албум Whitney (1987) тя влиза в историята като първата жена, чийто албум дебютира директно на №1 в Billboard 200.

А после дойде песента, която завинаги я запечата в сърцата на милиони: „I Will Always Love You“ от филма The Bodyguard (1992). Кавър на песента на Доли Партън, Уитни я превръща в мощна балада, която остава най-продаваният сингъл от жена изпълнител в историята. Филмът я превръща в още по-голяма звезда, а самата песен – в безсмъртна.

Но зад славата, наградите (над 400!), блясъка и безупречното сценично присъствие, се криеше една жена, която водеше лична битка. Връзката ѝ с певеца Боби Браун беше бурна и често разрушителна. Борбата с наркотиците и натиска на славата започват да я изтощават. Уитни, която винаги беше излъчвала контрол и класа, започва да се отдръпва от светлините на прожекторите.

Медиите често се фокусираха върху паденията ѝ, но това, което рядко се показваше, беше нейната човечност, уязвимостта ѝ, желанието ѝ да бъде просто „мама“ на дъщеря си Боби Кристина, и да намери отново вътрешния си мир.

Неща, които не знаехме за Уитни

- Отказала е да записва "We Are the World" през 1985 г., защото е имала ангажимент с друго благотворително събитие – тя винаги е поставяла благотворителността на преден план.

- Преди да стане певица, е работила като модел – дори е първата тъмнокожа жена на корицата на списание Seventeen.

- Мечтата ѝ била да пее госпъл до края на живота си. След трудни периоди, често се връщала в църквата, където всичко е започнало.

- Любимото ѝ хоби било готвенето. Обожавала южняшката кухня и била известна сред приятелите си с невероятния си "soul food".

На 11 февруари 2012 г., ден преди церемонията по връчване на „Грами“, Уитни Хюстън беше открита безжизнена в хотелска стая в Бевърли Хилс. Само на 48 години, гласът, който бе разтърсвал зали и сърца, заглъхна.

Но не завинаги.

Нейната музика продължава да живее. Всеки път, когато звучи "I Have Nothing", "Run to You" или "I Wanna Dance with Somebody", си спомняме, че някои хора са създадени, за да ни докосват дълбоко – дори и след като ги няма.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички