Какво може да се случи, когато Дакота Джонсън, Крис Евънс и Педро Паскал попаднат заедно в романтична комедия? Нищо. Защото “Материалисти” не е типичната романтична комедия. Филмът се опитва да бъде огледало на една действителност, за която не сме сигурни, че съществува. И дори след гледането на лентата, все още не сме убедени в нейното съществуване.

Живеем ли в свят, в който връзките, бракът, любовта са просто бизнес сделка, транзакция между две сърца и две банкови сметки? А живеем ли в свят, в който най-важното е любовта и тя побеждава винаги? Независимо от трудности, различия и финансови спорове? Или и двете са валидни и сами трябва да избираме синьото или червеното хапче?

Източник: Forum Film

“Материалисти” опитва да е остър и сериозен романтично - драматичен филм със силна социална насоченост. Пълен е с показателни наблюдения за начина, по който живеем днес, и за това доколко той е (или не е) свързан с начина, по който винаги сме живели. Има и тъмна страна. Това е „Сексът и градът“, пречупен през трезвата призма на реалността. Впечатляващо е как лентата не успява да покаже дори една здравословна и лишена от токсичност връзка и те кара да се замисли - всички взаимоотношения ли са базирани на някакъв процент токсичност?

Кастът със сигурност звучи обещаващо, но по някаква причина нито един от тримата главни герои не блести. Да, онзи замаян, сладък глас на Дакота Джонсън липсва (и слава богу) и е заменен от сияйна острота, която те кара да приковеш поглед и да я чуеш. Но това не прави решенията на героинята ѝ по-логични. Луси на моменти изглежда като материалистична кариеристка. Дори през повечето време. Но печели само 80 000 долара годишно и все още е в добри отношения с бившия си приятел Джон (Еванс), актьор, който се прехранва като почасов сервитьор на кетъринг и все още живее с двама пропаднали съквартиранти. Липсата на успех на Джон е напълно реална, както и фактът, че именно това е сложило край на връзката му с Луси. Виждаме ретроспекция от тяхната пета годишнина, която се превръща в болезнено реалистичен провал заради дребнавост и лошо планиране. Посланието е досадно, но силно: в любовта парите имат значение.

Източник: Forum Film

Понякога Крис Евънс минава през ролите си като насън, но не и тук. Той е напълно буден, с гняв, който ни кара да го съжалим, но не и да му симпатизираме и да стискаме палци Луси да избере него. А Педро Паскал се справя с ролята на персонаж, който е филмовият еквивалент на Тузаря на Крис Нот. Неустоимо обаятелен като финансов шеф, който по някакво чудо се оказва толкова мил, колкото и привилегирован. Той е това, което Луси и екипът на Adore наричат „еднорог“ — „перфектният“ мъж, когото всяка жена търси. Но дори харизматичният Педро сякаш е доста обран в ролята си и не успява да ни впечатли до толкова, че да се надяваме Луси да избере него.

Източник: Forum Film

“Материалисти”  е история за любовта във времето на безкрайния избор и обсесивния контрол, когато хората са започнали да вярват, че могат да режисират и проектират собствения си живот. Пластичната хирургия присъства както в остроумните диалози на филма, така и в самия сюжет (има една екстремна процедура за няколкостотин хиляди долара, която сериозно кара зрителя да се замисли). Под повърхността филмът признава, без никога да го казва директно, че в новата позлатена епоха на амбиции, когато парите все повече се концентрират на върха, „романсът“ за твърде много хора се превръща в състезание за влизане в горните слоеве на обществото.

Филмът почти стига до някаква същина, почти те кара да се замислиш, почти ни поднася това, което сме очаквали… и изобщо е изтъкан от едни “почти” моменти и в крайна сметка ни оставя “почти” доволни от видяното. Но с привкус, че сюжетът не е се е разгърнал достатъчно, не сме повярвали съвсем на героите и цялото действие е довело до предвидим, но сякаш напълно нереалистичен финал.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички