Култура /

Роден в огъня: историческата нощ, в която Джими Хендрикс се превърна в легенда на рока

Култура Музика Modernity 18 Септември 2025

Джими Хендрикс е име, което завинаги остава вписано със златни букви в историята на рок музиката. Считан за един от най-влиятелните китаристи на всички времена, Хендрикс променя представата за това как може да звучи електрическата китара. Въпреки краткия си живот и кариера, той оставя след себе си незаличимо наследство, вдъхновявайки поколения музиканти със своята иновативност, енергия и неподражаем стил.

Безспорно един от най-великите моменти в кариерата му, а и w историята на рок музиката, остава легендарната нощ на фестивала в Монтерей, когато Хендрикс запалва китарата си. Дали е порив на екстаз, наркотици или ексцентричност, историята зад огненото изпълнение е повече от любопитна.

Истината е, че Джими Хендрикс се нуждае от някакъв трик. Може би е най-популярният китарист в света в този момент, но години наред се е борил да си изгради име в САЩ, свирейки предимно с R&B групи като подгряващ музикант. Сега се завръща на родна земя и трябва да докаже на родината си какво ѝ липсва, когато той я е напуснал преди по-малко от година.

Само едно нещо му пречи: The Who. Съперничеството между Хендрикс и китариста на британската група Пийт Таунсенд означава, че никой от двамата не иска да отстъпи на поп фестивала в Монтерей през 1967 г., тъй като силните тонове и театралните шестструнни фойерверки са основни елементи за сценичните представления и на двамата (групата, притисната между двата дуелиращи се изпълнителя, е Grateful Dead).

И двамата са сигурни, че фестивалът представлява тяхното навлизане на американския пазар. Зад кулисите има доста препирни, преди един от тях да се качи на сцената, за да не предизвика забавяне, така че въпросът е решен с хвърляне на монета. The Who печелят и почти унищожават сцената с разрушителния си финал на песента “My Generation”.

Това поставя Хендрикс в затруднено положение: простото свирене на помпозния и разтърсващ сет от песни с групата му The Experience вече няма да е достатъчно. The Who са съсипали оборудването си, а Кийт Муун осигури димни бомби, за да допълни китарата на Таунсенд - която сега е разбита на парчета. Вече не става дума само за музиката - става дума за зрелището. Хендрикс просто не може да позволи на британска група да открадне завръщането му у дома, затова той измисля огнен план.

Хендрикс започва да размишлява върху древни ритуали, които изискват жертвоприношения, за да се умилостивят успешно боговете. Имайки това предвид, Хендрикс започва да търси някаква запалителна течност зад кулисите по време на сета на Grateful Dead. Както по-късно ще обясни Хендрикс: „Реших да унищожа китарата си в края на песента като жертва. Жертваш неща, които обичаш. А аз обичам китарата си.“

Когато Хендрикс, Мич Мичъл и Ноел Рединг се качват на сцената, създават мигновено впечатление с наелектризиращо изпълнение на “Killing Floor” на Howlin’ Wolf. Хендрикс се раздава докрай, включително свирейки на китара зад гърба си и със зъби. Песни като дебютното му парче “Hey Joe” и електрическа версия на “Like a Rolling Stone” на Боб Дилън хипнотизират публиката, но Хендрикс запазва най-големия си трик за финал.

Докато свири началните акорди на “Wild Thing” на The Troggs, групата изпълнява перчещ се и чувствен ритъм, който позволява на Хендрикс да изследва пространството с еротично удоволствие. Мичъл започва да ускорява темпото, а Хендрикс пада на колене, докато прави салто с психеделично боядисания си Strat. Когато песента достига хаотичния си кулминационен момент, Хендрикс целува китарата за последен път, залива я с течност и пали клечка кибрит. Няколко финални удара са достатъчни, за да се разпадне китарата, а Хендрикс хвърля овъглените останки в тълпата.

Огненият завършек на сета му в Монтерей изстрелва Хендрикс и The Experience във висините на американската рок култура. Последвалите им концерти бързо ги издигат на върха на класацията и скоро The Experience вече са една от най-големите рок групи. Разцепленията в групата стават очевидни почти веднага, но за един кратък момент звездите се подреждат, за да направят Джими Хендрикс безспорния китарен герой на психеделичния рок в Монтерей.