Септември носи онзи особен аромат на ново начало – с раници, подредени чинове и шумни дворове, в които отеква смях и надежда. Но истината е, че училището не свършва с последния звънец. Напротив – тогава едва започва.

Животът е нашето най-голямо училище.

В него няма ваканции, няма предварително написани уроци. Учебникът е самият свят, а учителите – хората, които срещаме всеки ден. Уроците понякога идват под формата на радост и успех, друг път – на загуба и болка. А най-тежките изпити не са тези, които решаваме върху лист хартия, а онези, които поставяме пред самите себе си: да останем честни, да продължим напред, да простим, да обичаме.

Светът на възрастните е също един клас – само че тук правилата са различни. Никой не ни подготвя за изпита по търпение, нито за урока по смелост. Няма учител, който да ни предупреди кога предстои контролно по загуба или кога трябва да отговаряме устно пред целия живот за избора, който сме направили. И все пак – това е най-великото образование, което можем да получим.

Истинските важни неща не се учат от учебници. Те се усещат: да уважаваш, да бъдеш благодарен, да споделяш, да обичаш, да мечтаеш. Това са най-трудните, но и най-красивите уроци.

В първия учебен ден пожелаваме на всички деца да бъдат любопитни и смели. Но нека си припомним и ние, възрастните – учениците на живота – че никога не спираме да учим. Че всяка сутрин звънецът бие за нов час, за нова възможност, за нова среща със себе си.

И може би най-важното – нека помним, че в това голямо училище няма „правилен“ или „грешен“ отговор. Има само път, по който вървим. А най-тежките изпити са именно тези, които ни правят по-силни, по-добри и по-истински.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички