Това е един от най-искрените разговори, които той някога е споделял публично, и такъв, който засяга същината на това, което принц Уилям иска за своето семейство и бъдеще. В дълбоко лични, емоционални и понякога хумористични изказвания, принц Уилям говори открито за баланса между работа и семеен живот, за въздействието от развода на родителите му, за защитата на съпругата и децата си, за липсата на своите баба и дядо, както и за отношението си към собствената съдба като бъдещ монарх.

Споделяйки визията си за времето, когато ще бъде крал, той разкрива: „промяната е в дневния ми ред“, а гледайки още по-напред – към момента, когато принц Джордж ще бъде на неговото място – казва, че иска „да създаде свят, в който синът му да се гордее с това, което правим“.

Източник: Profimedia

Размислите на престолонаследника са споделени с холивудската звезда Юджийн Леви, когото той развежда на частна обиколка из замъка Уиндзор, на разходка с черния кокер шпаньол на семейство Уелс – Орла, и до пъба „Two Brewers“ в Уиндзор, в специален епизод от шоуто на Юджийн по Apple TV+ The Reluctant Traveler. С чаша сайдер в ръка, Уилям казва, че не се буди сутрин с мисълта, че ще стане крал, и добавя: „За мен да бъда автентичен, да бъда себе си и искрен – това е, което ме води.“

Той добавя: „Възприемам ролите и отговорностите си сериозно, но е важно... да не чувстваш, че те притежават теб – ти трябва да ги притежаваш.“

На въпрос дали изпитва същото и относно Джордж като бъдещ крал, той казва: „Искам да създам свят, в който синът ми да се гордее с това, което правим – свят и служба, които наистина оказват положително въздействие върху живота на хората. Мисля, че спокойно може да се каже, че промяната е в дневния ми ред. Промяна към добро. И аз я приемам, и се наслаждавам на тази промяна – не се страхувам от нея. Това, което ме вълнува, е идеята, че мога да внеса известна промяна. Не прекалено радикална промяна, а промени, които според мен трябва да се случат.“

Източник: Profimedia

Той добавя, че се надява „да не се върнем към някои от практиките от миналото, в които Хари и аз трябваше да израснем,“ което се смята, че се отнася до навлизането на медиите в детството му — нещо, което той ясно заявява, че няма да търпи за своето собствено семейство.

„Като пораснах, видях това при родителите си,“ казва той на Юджийн. „И ако позволиш това да се промъкне, щетите, които може да нанесе на семейния ти живот, са нещо, за което се заклех, че никога няма да се случи на моето семейство. Затова аз държа много твърда линия по въпроса къде мисля, че е тази граница, и онези, които я престъпват — знаете, аз ще се боря срещу тях.“

Той казва: „За мен най-важното нещо в живота е семейството и всичко е свързано с бъдещето. Ако не дадеш на децата още сега щастлив, здрав и стабилен дом, смятам, че им създаваш трудности и предпоставки за провал.“

Източник: Profimedia

Уилям добавя: „Трябва да има топлина, усещане за сигурност, закрила, любов. Всичко това трябва да присъства, а това със сигурност беше част от моето детство. Родителите ми се разведоха, когато бях на осем, така че този период продължи кратко. Но вземаш това, учиш се от него и се опитваш да се увериш, че няма да повториш същите грешки като родителите си. Мисля, че всички се опитваме да направим това. Аз просто искам най-доброто за децата си, но знам, че драмата и стресът, когато си малък, силно се отразяват, когато пораснеш.“

Смята се, че принцът е имал предвид собствените си спомени от разпадането на брака на родителите му, който официално приключва, когато той е бил на 14 години.

Семейно време

Уилям споделя още как той, Кейт и децата им сядат заедно на масата. „Сядаме и си говорим, това е наистина важно. Никое от децата ни няма телефони и по този въпрос сме много строги,“ казва той.

На въпрос какво правят вместо това, Уилям разказва, че Луис „е обсебен от батута“ и че той и Шарлот „повечето време скачат нагоре-надолу и се блъскат един друг. Явно има цяла техника в това. Шарлот се занимава и с нетбол, и с балет, така че поддържането им заети със спорт и време навън е наистина важно. Те се опитват да се учат да свирят на музикални инструменти. Не съм сигурен колко успешно върви това. Джордж обича футбола и хокея.“

Докато с Юджийн вървят през „Сейнт Джорджс Хол“ в замъка, Уилям си спомня как с братовчедите си често се набождали с „огромни трески“ от тичане нагоре-надолу по стария дъбов под, който сега е покрит с килим. „Децата ми не осъзнават какви късметлии са — имат голям стар килим, по който могат да тичат, без да стават целите в трески,“ казва той. „Понякога идваме след работно време и се гоним из залата.“

Гледайки бронята на „не особено високия“ Хенри VIII, той се шегува: „Синът ми Джордж е много по-добър в историята от мен и вече трябва да проверявам датите при него.“

Пожарът в замъка Уиндзор

Уилям си спомня и как е гледал пожара в замъка Уиндзор през 1992 г. по телевизията, докато вечерял в Хайгроув с майка си Даяна, и съчувства на Юджийн, чийто дом в Лос Анджелис е бил разрушен от горски пожар само няколко седмици преди снимките.

Разсъждавайки върху историята на хилядолетния замък, Уилям казва: „Ако не внимаваш, историята може да бъде истинска тежест и котва, която те дърпа надолу – можеш да се почувстваш задушен от нея и твърде ограничен. Мисля, че е важно да живееш тук и сега. Но също така, ако си прекалено тясно привързан към историята, няма как да имаш гъвкавост, защото се тревожиш, че ако фигурите по шахматната дъска се движат твърде много, тогава няма да настъпи никаква промяна – а аз харесвам малко промяна. Искам да поставям повече въпроси.“

„Мисля, че е много важно традицията да остане, и тя има огромна роля във всичко това, но също така има моменти, в които трябва да погледнеш традицията и да си зададеш въпроса: ‘Подходяща ли е тя все още днес? Това ли е правилното нещо, което трябва да правим? Наистина ли оказваме въздействието, което бихме могли да имаме?’ Така че аз обичам да поставям под въпрос нещата — това е, което наистина искам да кажа.“

Уилям също разкрива, че някои негови роли са му идвали в повече, когато е бил по-млад, „с времето и възрастта започваш да се чувстваш малко по-спокоен относно тези неща и си казваш: ‘Всъщност мога да се справя с това’.“

Защитата на съпругата

Разсъждавайки върху възстановяването на Кейт след лечението от рак, той казва: „Всичко върви добре. Всичко напредва в правилната посока, което е добра новина. Но е важно семейството ми да се чувства защитено и да има пространство да обработи всичко, което се случи през миналата година, а беше трудно да го направя това и едновременно да продължавам да върша работата си. Но, знаете, всички имаме предизвикателства, които идват по пътя ни, и важно е просто да продължаваме напред.“

Той казва, че Джордж, Шарлот и Луис са се справили „прекрасно“, като добавя: „Опитваме се да им осигурим сигурността и защитата, от които се нуждаят, а ние сме много открито семейство, така че говорим за нещата, които ни притесняват и тревожат. Но никога не знаеш напълно какви странични ефекти може да има това. И затова е важно просто да сме един до друг и да уверяваме децата, че всичко е наред.“

Детство с баба и дядо

На друго място той споделя спомени от своето детство и прекараното време със своите баба и дядо – кралица Елизабет II и принц Филип – в Уиндзор, където ги посещавал за „най-добрия следобеден чай“.

„Баба ми и дядо ми бяха от различно поколение,“ казва Уилям. „Мисля, че когато бяхме по-малки, беше по-трудно да имаме толкова близка връзка, защото всичко беше доста официално, но с течение на годините, когато и те остаряха, и аз пораснах, отношенията ни станаха все по-топли. Определено смятам, че връзката ми с баба и дядо беше най-силна, когато бяха в своите 80-те. Тогава бяха, така да се каже, по-отпуснати.“

Той описва принц Филип като „изключително забавен – понякога неволно, друг път нарочно. Но много сме се смели заедно, имаше страхотно чувство за хумор, както всъщност и баба ми. Но дядо ми определено беше този, който предизвикваше най-много смях. И знаете ли, това бяха щастливи времена. Винаги имаше топлина, винаги смях, винаги усещане за семейство. А баба и дядо обожаваха да имат семейството около себе си, затова винаги ни насърчаваха да идваме и да бъдем заедно.“

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички