Близо три десетилетия след смъртта на принцеса Даяна нейният брат, лорд Чарлз Спенсър, отново връща поглед към едни от най-болезнените моменти в историята на британското кралско семейство. В новите си мемоари Swan Song той разказва за отношенията си със сестра си, за последните дни от живота ѝ и за случилото се непосредствено след трагичната катастрофа в Париж.

Книгата съдържа и твърдения за разговори с крал Чарлз, които според Спенсър са останали дълбоко в съзнанието му. Той обяснява, че е решил да разкаже тези истории не заради сензацията, а защото възприема това като свой дълг като „очевидец на историята“.

„Исках да запиша нещата веднъж завинаги – неща, които са истина“, казва той в интервю за Лора Кунсбърг, дадено преди публикуването на мемоарите.

Източник: Profimedia

„Ще я забравим достатъчно скоро“

Едно от най-силните твърдения в книгата е свързано с погребението на Даяна. Според лорд Спенсър, когато двамата с тогавашния принц Чарлз обсъждали дали Уилям и Хари трябва да вървят зад ковчега на майка си, Чарлз казал: „Ще я забравим достатъчно скоро“. Спенсър разказва, че е бил шокиран от думите и дори прекратил разговора.

Той твърди, че Чарлз първоначално му напомнил, че самият той е вървял зад ковчега на лорд Маунтбатън. Отговорът на Спенсър бил, че тогава Чарлз е бил на 30 години и Маунтбатън не е бил неговата майка. По думите му след това Чарлз „избухнал“ и започнал да говори за чувството за дълг на семейство Спенсър. Именно тогава, според неговия разказ, дошла репликата за това, че Даяна скоро ще бъде забравена.

Бъкингамският дворец от своя страна оспорва разказа му. В изявление се посочва, че кралят е наясно, че болката от братската загуба може да помрачи разума, да повлияе на преценката и да промени спомените дори много години по-късно.

Спенсър обаче настоява, че помни разговора ясно. „Обещавам ви… наистина“, казва той, подчертавайки, че през живота си е разговарял с Чарлз лично само два пъти и затова е бил особено внимателен към думите му. Той дори посочва, че възприема собствената си реч на погребението на Даяна като своеобразен пряк отговор на казаното от принца. В нея Спенсър заявява, че качествата на сестра му никога няма да бъдат „заличени от умовете ни“.

Последните обаждания след смъртта на Даяна

Спенсър си спомня и момента, в който разбира за катастрофата в Париж. Той се намирал в Южна Африка, когато сестра му Лейди Джейн Фелоус му се обадила посред нощ. Първоначално му казала, че инцидентът „не е твърде сериозен“.

След това обаче започнали да идват все по-тревожни обаждания. „Страхувам се, че тя е починала“, му казала Джейн. Това, което започнало като „малък инцидент“, постепенно се превърнало в информация за счупен крак, възможна травма на главата и накрая – за смъртта на Даяна.

Спенсър разказва и за телефонния разговор с Чарлз след трагедията. По думите му в гласа на тогавашния принц имало „някаква приповдигнатост“, която го разтърсила. Той сравнява тона с този на човек, спечелил от лотарията, и предполага, че реакцията на Чарлз може да е била свързана с начина, по който смъртта на Даяна променяла бъдещето му и му позволявала да се ожени за жената, която обича – бъдещата кралица Камила.

Спенсър обаче изрично уточнява, че това е негово предположение. „Не мога да бъда сигурен. Казвам, че това, което предполагам от тона, е една от възможностите“, заявява той.

„Това не е заплаха“

Защо решава да разкаже всичко това почти 30 години по-късно? Спенсър е категоричен: за него това е въпрос на дълг.

„Това е последният сезон от живота ми“, казва той, обяснявайки, че родителите му са починали през 60-те си години и че самият той все по-силно усеща собствената си смъртност. Той подчертава, че в книгата има и много неща, които знае за краля, но съзнателно е избрал да не включва, защото не ги смята за релевантни. Когато Кунсбърг отбелязва, че подобно изказване може да прозвучи като заплаха, той отговаря:

„Не, изобщо не е заплаха. Това е просто реалността.“

Даяна и интервюто с Мартин Башир

Сред болезнените теми в мемоарите е и прословутото интервю на принцеса Даяна за BBC Panorama с журналиста Мартин Башир през 1995 г. В него Даяна признава за извънбрачната си връзка и говори открито за отношенията на Чарлз с Камила Паркър Боулс. Тя казва и че аферата на съпруга ѝ я е накарала да се чувства безполезна. Малко след излъчването на интервюто кралицата пише на Чарлз и Даяна, като им препоръчва да се разведат.

Години по-късно разследване установява, че Башир е използвал измамни методи, за да получи достъп до Даяна. Той е създал фалшиви банкови извлечения, които невярно внушавали, че определени хора получават пари, за да следят принцесата, и ги е показал на лорд Спенсър. Според Спенсър именно този епизод е оставил дълбока следа както у него, така и у сестра му. Той казва, че е направил „връзка“ между интервюто и трагичната катастрофа в Париж и че и двамата са били подведени.

„Хората казваха: „О, тя беше параноична.“ Тя не беше параноична. Беше убедена, че не може да се довери на хората, защото доказателствата бяха пред очите ѝ“, казва той.

Според него именно това усещане за недоверие е направило Даяна по-уязвима в последната нощ от живота ѝ.

Лорд Спенсър за Хари и Меган: „Даяна беше сломена от критиката“

В интервюто Спенсър говори и за отношението към принц Хари и Меган Маркъл. Той признава, че не иска да се намесва в отношенията между семейство Уиндзор и семейство Съсекс, но казва, че го тревожи липсата на полицейска охрана за Хари.

„Лично аз се тревожа за петия по ред за трона, който е служил в армията, но няма полицейска защита“, казва той.

По отношение на медийното внимание към Хари и Меган Спенсър прави паралел с преживяното от сестра му. „Хората наистина трябва да се поучат от примера на Даяна. Не съм тук, за да говоря от името на Хари и Меган, но за всеки човек, който ежедневно е подложен на подобно отношение, това трябва да бъде изключително разрушително влияние върху живота му“, казва той.

„[Даяна] наистина беше сломена от цялата тази критика. И да, предполагам, че е тъжно, когато сега виждам отгласи от същото.“

„Аз съм на страната и на двамата“

Що се отнася до разрива между принцовете Уилям и Хари, Спенсър категорично заявява, че не заема страната на единия брат.

„Аз съм на страната на синовете на покойната ми сестра – и на двамата. И ако някой от тях има нужда от нещо, бих бил еднакво до него“, казва той.

„Никога не се намесвам на страната на единия или другия, освен като доброжелателна фигура, каквато се надявам да бъда.“

Според него има „много причини и от двете страни“, поради които отношенията между братята са стигнали до този етап.

„Надявам се един ден всичко да бъде разрешено, но не знам всичко – със сигурност не знам какво точно се е случило във всеки детайл и затова бих се почувствал натрапчив, ако се намеся повече от това да кажа: разбира се, една майка би искала двамата ѝ синове да бъдат щастливи заедно и да се обичат.“

В крайна сметка Спенсър описва Swan Song не просто като разказ за кралското семейство, а като лична почит към сестра си. „Това е братска почит, изпълнена с любов, към една сестра. И мисля, че тя заслужава честност. Затова именно това ѝ дадох.“

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички