В продължение на векове жените шепнешком са обсъждали мистериозната връзка между месечните си цикли и фазите на Луната. Нови изследвания показват, че тази връзка е била реална и, вярвате или не, смартфоните може да са я нарушили.

Анализ на менструални цикли на 176 жени, обхващащи почти век, показва, че женските репродуктивни цикли са били синхронизирани с лунните фази до около 2010 г. Точно тогава LED светлините нахлуха на пазара, а смартфоните станаха всеобхватни, огрявайки модерния живот с изкуствена синя светлина денонощно.

Източник: Shutterstock

„Менструалните цикли на жените, записани преди въвеждането на диоди излъчващи светлина през 2010 г. и масовото използване на смартфони, значително се синхронизираха с Луната, докато тези след 2010 г. се свързваха с Луната предимно през януари,“ отбелязват изследователите в статията си в Science Advances.

Когато технологиите пренаписаха биологията

Водени от Шарлот Хелфрих-Фьорстер от Университета „Юлиус-Максимилиан“ във Вюрцбург, изследователите проследяват менструални данни на жени от няколко поколения, сравнявайки записи в хартиени календари от средата на 20-ти век със съвременни данни от приложения за смартфони. Контрастът е драматичен.

Преди 2010 г. менструациите на жените се групирали около пълнолуния и новолуния в модел твърде последователен, за да е случаен, въпреки че тази синхронизация винаги е била временна и е продължавала само няколко месеца или години, преди да се измени. След 2010 г. тази синхронизация до голяма степен изчезва (освен през януари, когато комбинираното гравитационно влияние на Слънцето, Луната и Земята достига годишния си пик).

Излагането на изкуствена светлина, особено от LED екрани и крушки, може да наруши способността на тялото да разпознава естествените лунни цикли. За разлика от по-старите крушки с нажежаема жичка, LED светлината излъчва високи нива синя светлина, която засяга циркадните ритми и може да маскира фините природни сигнали, които някога са регулирали времето на репродукцията.

Скрити сили оформят цикъла

Изследването показва нещо още по-завладяващо: менструалните цикли изглежда реагират не само на лунната светлина, но и на гравитационните сили на Луната. Менструациите на жените се синхронизирали с три различни лунни цикъла (познатия 29,5-дневен цикъл на лунните фази, плюс два гравитационни цикъла с продължителност около 27 дни всеки).

Това гравитационно влияние обяснява защо синхронизацията се запазва през януари, когато Земята достига най-близката си точка до Слънцето. През този период комбинираните гравитационни сили на Слънцето и Луната създават най-силните приливни ефекти за годината, достатъчно мощни, за да преодолеят влиянието на изкуствената светлина.

Изследователите са разгледали записи на 176 жени в продължение на 24 години, създавайки едно от най-големите дългосрочни проучвания на менструалните модели, провеждани някога. Повечето участнички са европейки, които са проследявали цикъла си средно по шест години, като някои записи обхващат почти четири десетилетия – от менархе до менопауза.

Когато екраните промениха всичко

Революцията на смартфоните трансформира начина, по който хората възприемат светлина и тъмнина. Преди 2010 г. повечето хора са се срещали с изкуствена светлина основно от крушки с нажежаема жичка, излъчващи топла, жълтеникава светлина, подобна на огън. LED екрани и крушки произвеждат синя светлина, която наподобява дневната, обърквайки вътрешния часовник на тялото.

Спътниковите измервания показват, че светлинното замърсяване в световен мащаб се е увеличило драстично след 2010 г., съвпадайки с времето, когато синхронизацията между менструалния цикъл и Луната отслабва. Страни с по-високо светлинно замърсяване, като Северна Италия, показват по-слаба връзка между менструацията и лунните цикли в сравнение с региони с по-тъмно нощно небе.

Данните от търсенията в Google подкрепят тази връзка. Запитванията за „болки при менструация“ се покачват постоянно през януари в няколко държави, което показва, че жените по целия свят изпитват по-силни менструални ефекти през месеца, когато гравитационните сили на Луната достигат годишния си пик.

Изследванията показват, че човешките репродуктивни цикли функционират като „циркалунен часовник“, подобно на циркадния часовник, който регулира дневните ритми, но настроен спрямо месечните лунни цикли.

Подобно на другите биологични часовници, този лунен „таймер“ има ограничен обхват. Менструалните цикли могат да се синхронизират с лунните фази само когато естествената продължителност на цикъла на жената попада в определени граници: приблизително 26 до 36 дни за лунните фази, като за гравитационните цикли диапазонът е по-тесен. Дори преди 2010 г. тази синхронизация е била временна, продължавала само месеци или няколко години, преди да излезе от фаза.

С напредването на възрастта и обичайното скъсяване на менструалните цикли, жените попадат извън тези синхронизационни диапазони, което обяснява защо връзката с Луната отслабва с времето. Модерните фактори на начин на живот, които съкращават цикъла (включително излагането на изкуствена светлина), правят менструалната синхронизация още по-малко вероятна.

Ако изкуствената светлина може да наруши фундаменталните репродуктивни ритми, които са се развивали хилядолетия, това поражда въпроси дали и други биологични процеси могат да бъдат повлияни. Изследването допринася за доказателства, че светлинното замърсяване надхвърля козметичния ефект; то е екологичен фактор, който променя човешката физиология по начини, които учените едва започват да разбират.

Връзката между менструалните цикли на жените и Луната не е изчезнала напълно, но сега е значително по-слаба, отколкото в миналото. Днес тя се проявява само при специфични условия, като през януари или при сезонните слънцестоения, когато гравитационните сили са най-силни.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички