Поглъщате ли лакомо страниците на горещите романтично-фентъзи бестселъри на Сара Дж. Маас или Ребека Ярос? Или заливате груповия си чат със задъхани обобщения на последните събития в телевизионни сериали като Heated Rivalry, Off Campus или Bridgerton? Или пък се потапяте в противоречивите и предизвикателни кинематографични светове на Емералд Фенъл? Ако е така, няма как да не сте забелязали, че в популярната култура женският поглед – разказването на истории, което поставя акцент върху сложния, многопластов и великолепно хаотичен вътрешен свят и желанията на жените – преживява истински бум.
В телевизията той е навсякъде – в изследването на вътрешния живот и желанията на героините в Big Little Lies, Sirens или Little Fires Everywhere на Рийз Уидърспун и Кери Уошингтън. В романтичното фентъзи той се проявява чрез могъщи девойки и сексуалност във феерични (приказни) светове, докато Wuthering Heights и Promising Young Woman на Фенъл се рекламират с обещанието да превърнат женските преживявания в мрачна красота на големия екран.
Промяна, момент или комерсиален гигант? Зависи колко дълбоко ще погледнете. Но представянето на вътрешната женска перспектива – и най-вече на женските желания – се е придвижило от сферата на „виновното удоволствие“ към самия център на културния дух на времето. Днес идеята да се поставя в центъра субективността, а не обективизирането на женския опит, самостоятелност и емоции е по-видима от всякога в културния канон.
Тази нова вълна в поп културата се противопоставя на общественото привикване да възприемаме живота на жените през призмата на мъжките разказвачи – или т.нар. „мъжки поглед“. Терминът е въведен през 1973 г. от филмовата теоретичка Лора Мълви и описва начина, по който жените в киното, изкуството и литературата дълго време са били свеждани до обекти на желание, наблюдавани от хетеросексуални мъже. Подриването на този мъжки поглед и отказът от воайорството в полза на представянето на женското тяло като реално изживяно не е ново явление – поне в арт киното. Определящ пример е The Piano на Джейн Кемпиън от 1993 г., който печели „Оскар“ и „Златна палма“. Същото важи и за Fish Tank на Андреа Арнолд – история за порастването в социалните жилища на Есекс, отличена с Наградата на журито в Кан през 2009 г., както и за Portrait of a Lady on Fire на Селин Сиама от 2019 г. – бавно развиваща се любовна история между френска аристократка и художничката, наета да я нарисува.
В масовата култура обаче на женския поглед му бяха нужни десетилетия, за да пробие. Днес той най-накрая носи сериозни приходи. Доказателство е касовият успех на адаптацията на "Брулени хълмове" от Фенъл, която запазва традиционния сюжет за героиня, търсеща мъжка любов, но го пречупва през психологическата и еротична перспектива на Марго Роби. Междувременно романтичното фентъзи донесе на издателите 610 милиона долара годишни продажби през 2024 г. и генерира милиарди гледания в TikTok сред общността BookTok, където романтиката, изграждането на светове и сексът – или така наречената „подправка“ (spice) – привличат емоционално ангажирани читатели.
Как обаче се изгражда свят, който показва какво чувстват и желаят жените през 2026 г.? Един от най-добрите примери за разрастващия се женски поглед на екрана е миналогодишният сериал Dying for Sex, номиниран за девет награди „Еми“. Той разказва историята на Моли Кочан (Мишел Уилямс), която умира от метастатичен рак на гърдата и преживява сексуално пробуждане в края на живота си, експериментирайки с различни форми на интимност и откривайки нови аспекти на удоволствието.
Айрис Брей, автор на книгата The Female Gaze: A Revolution on Screen, определя сериала като „изключително важен“: „Той показва неща, които все още са огромно табу – жени, които са болни и въпреки това искат да изпитват удоволствие. Чувстваме се видени.“
Сериалът е режисиран и продуциран от Шанън Мърфи, работила и по продукции като Killing Eve, The Power и Dope Girls. Тя обяснява: „Привличат ме проекти, които не са просто А+Б=В. Харесвам нещо по-скитащо, по-цялостно, което според мен е свързано с женския начин на мислене.“
Според нея женските истории често навлизат в по-сиви и по-малко осъдителни територии от по-директните мъжки разкази: „Ако започнем да разказваме повече такива истории, културно това ще ни помогне да не виждаме света толкова черно-бяло.“
Една от силните страни на сериала е способността му да улавя начина, по който жените преживяват света си. В един от епизодите героинята на Уилямс разкрива сексуално насилие, преживяно в миналото, докато разговаря с най-добрата си приятелка. Моментът преминава едновременно през смях и сълзи – и работи именно защото изглежда истински.
Мърфи си спомня и културните влияния от 90-те години, включително "Али Макбийл": „Никога преди не бях виждала толкова силна адвокатка с толкова необуздано феминистко въображение.“
По същото време Саманта Джоунс от "Сексът и градът" предизвикваше скандали със своята сексуална увереност, която по-късно започна да се възприема като символ на овластяване.
Следващите поколения сериали отидоха още по-далеч. За Мърфи Girls на Лина Дънам е било истинско откровение: „Това беше първият път, когато дивотията, хаосът, истинските тела, истинските умове и хуморът бяха показани на екрана.“
Подобно на Girls, сериалите I May Destroy You, Fleabag и Killing Eve предложиха нов тип женска автономност, която разпалваше дискусии и събираше огромна публика. Междувременно успехът на Grey’s Anatomy и по-късно на Bridgerton доказа на индустрията, че историите, съсредоточени върху женската перспектива, могат да бъдат и огромен бизнес успех.
Брей смята, че тези примери показват едно: „Жените могат да носят пари на индустрията. Те казват на студиата, че можем да имаме по-големи бюджети и повече амбиция.“
Най-подривните произведения според нея са тези, които не се въртят около въпроса дали някой мъж обича героинята: „Искам да виждам жени, които разговарят помежду си за неща, различни от мъжете.“
Според Мърфи именно женското приятелство може да се окаже най-важната тема в тази нова ера на женския поглед: „Имаме толкова много филми за мъжки приятелства и мъжки истории, но все още нямаме достатъчно произведения, които автентично да показват женската връзка. Дълго време хората не осъзнаваха колко силна и дълбока може да бъде тя.“
Брей свързва възхода на женския поглед и с по-широките обществени движения: „Случва се нещо подобно на феминизма – преминаваме през вълни. След #MeToo много хора на властови позиции си казаха: ‘Нека опитаме отново.’“
Но тя предупреждава, че подкрепата остава крехка и неравномерна. Посочва като пример The Chronology of Water – режисиран от Кристен Стюарт филм, който разглежда теми като изнасилване, кръвосмешение и възстановяване на желанието. Финансирането му е било трудно и проектът е прекарал осем години в разработка.
По отношение на романтичното фентъзи Брей го определя като по-малко подривно, но изключително успешно. Авторката Дженифър Л. Арментраут обяснява защо жанрът е толкова привлекателен: „Дълго време във фентъзито, ако беше жена, нещата не завършваха добре за теб. Ако се влюбиш – това ще бъде използвано срещу теб. Ако имаш сила – ще умреш или ще се превърнеш в лудата кралица.“
Според нея читателите са чакали именно истории, в които героините могат да оцелеят, без да жертват идентичността си. Арментраут не харесва определението „порнография с феи“ или „литературна мръсотия“ (smut), често използвано за романтичното фентъзи: „Всеки път, когато нещо е доминирано от жени – било като автори или читатели – то автоматично се възприема като нещо по-низше.“
Тя отдава заслуга на BookTok за премахването на усещането за „виновно удоволствие“ и за това, че читателите могат свободно да се потапят в сложни светове с многопластови героини.
Въпреки огромния напредък, Брей смята, че все още има много неизказани истории: „Лишени сме от представяния и разкази, които наистина биха могли да променят начина, по който възприемаме връзките и любовта.“
За Мърфи истинският напредък ще настъпи тогава, когато вече няма да е необходимо да говорим за „женски поглед“ като отделна категория.
„Никога не създавам произведения за жени повече, отколкото за мъже. Но като жена се гордея, че работата ми достига до чувства и мисли, които жените не са виждали достатъчно представени. И мисля, че това просто трябва да продължи да се случва.“
Прочети още
Виж всички
13 момичета на Бонд, които засенчиха агент 007 17 Ноември 2026
Магически послания от Мая Цанкова 16 Ноември 2026
Коментари
Свързани статии
14 години след началото на „Игрите на глада“: Дженифър Лорънс и Джош Хътчерсън отново заедно на червения килим
17 Ноември 2026Четиринадесет години след премиерата на първия филм от поредицата „Игрите на глада“, изпълнителите на главните роли се събраха с бившите си колеги Уди Харелсън и Елизабет Банкс на премиерата на „Игрите на глада: Изгревът в Деня на жътвата“ в Ню Йорк в пон
Прочети
13 момичета на Бонд, които засенчиха агент 007
17 Ноември 2026Трудно е да се произнесе фразата „момиче на Бонд“, без да се завъртят очи. В края на краищата, толкова много от жените, които са участвали във филмите за Джеймс Бонд от началото на 60-те и 70-те години на миналия век, са били взаимозаменяеми: съмнително м
Прочети
Чакането приключи, следващият агент 007 е... Патинсън, Робърт Патинсън!
16 Ноември 2026След години на очакване и спекулации името на следващият агент 007 вече е известно! Робърт Патинсън поема ролята на живота си като следващия Джеймс Бонд – и той напълно осъзнава значимостта на този момент.
Прочети
Кой ще бъде следващият Джеймс Бонд? 10 претендента за ролята на 007
16 Ноември 2026Миналата година феновете на Бонд научиха новина, която разтърси света на класическия британски шпионски франчайз: Барбара Броколи и Майкъл Г. Уилсън – децата на Алберт Р. „Къби“ Броколи, легендарния продуцент на оригиналните филми за Джеймс Бонд, които ръ
Прочети
28 години след хита с Мег Райън и Том Ханкс: подготвя се нова версия на „Имаш поща“
12 Ноември 2026Имате поща – и нова романтична комедия на хоризонта! От списание PEOPLE потвърждават, че Warner Bros. Pictures разработват нова интерпретация на обичаната романтична комедия от 1998 г. „Имаш поща“ (“You’ve Got Mail”), като режисьор ще бъде Джейсън Орли. О
Прочети
5 неща, които жените правят по-добре от мъжете (и науката го доказва!)
10 Ноември 2026От векове се водят спорове кой пол е „по-добрият“ – мъжете или жените. Истината е, че природата е разпределила уменията поравно, но науката ясно показва: в някои неща жените просто превъзхождат. И не, това не са само мултитаскинг и пазаруване. Ето пет обл
Прочети
13 от най-запомнящите се превъплъщения на музиканти в киното
06 Ноември 2026Преходът на поп звездите от звукозаписното студио към екрана е отдавна познат похват в индустрията. През последния почти един век актьорските състави са включвали някои от най-големите музиканти в света – от Франк Синатра до Елвис Пресли.
Прочети
Няма въведени кометари.