„Нямам нищо против Ърнест да се влюби“, пише втората съпруга на Ърнест Хемингуей, Полин Пфайфър, за литературния гигант, „но защо винаги трябва да се жени за момичето, когато го прави?“

Отговорът на ози въпрос Хемингуей отнесе със себе си в гроба.

Преди да сложи край на живота си с изстрел в главата на 2 юли 1961 г., Хемингуей имаше четири съпруги, които бяха забележителни сами по себе си: Хадли Ричардсън, Полин „Файф“ Пфайфър, Марта Гелхорн и Мери Уелш. Имайки уникалния опит да обича този талантлив, сложен и непостоянен мъж – четвъртата съпруга Уелш наричаше всяка от предшественичките си възпитаничка на „Университета Хемингуей“ – някои от жените дори успяха да изградят връзка помежду си.

Ето един поглед към четирите съпруги зад талантливия и измъчен романист:

Хадли Ричардсън, първата съпруга на Хемингуей

Източник: Profimedia

Родена през 1891 г. в Мисури, Хадли Ричардсън е била надарена музикантка, която прекарва по-голямата част от 20-те си години в грижи за болната си майка. Баща ѝ, който е работил във фармацевтичната индустрия, се самоубива през 1903 г. - същата съдба, която ще донесе края на Хемингуей.

Когато Ричардсън и Хемингуей се срещат на парти в Чикаго през 1920 г., между тях веднага възниква химия, въпреки че Ричардсън е с осем години по-възрастна от него. Въпреки че външният ѝ вид е незабележителен, тя го компенсира с чувственост. В допълнение към това, тя напомня на Хемингуей за медицинската сестра, в която се влюбва, докато се възстановява от бойните си рани по време на Първата световна война.

За по-малко от година двойката се жени и заминава за Париж, където се запознава с едни от най-известните писатели като Джеймс Джойс, Езра Паунд и Гертруд Стайн.

Живеейки от скромния доверителен фонд на Ричардсън, двойката живее в Париж около две години, преди да се премести в Торонто, където Хемингуей работи за „Торонто Стар“. Около това време Ричардсън ражда сина им, Джак, когото наричат ​​„Бъмби“.

Източник: Profimedia

Отегчен от журналистиката, Хемингуей копнее да се върне в Париж, за да се съсредоточи върху писането си, и така семейството от трима намира път обратно към Града на светлините. В рамките на една година след завръщането си те срещат младата, проницателна журналистка Полин „Файф“ Пфайфър, която ще стане втората съпруга на Хемингуей.

Ричардсън и Пфайфър стават толкова близки приятели, че първата кара по-младата жена да я придружава с Хемингуей на почивка.

„Би било страхотна шега за целия свят, ако ти, Файф и аз прекараме лятото в Жуан ле Пен“, пише Ричардсън на Хемингуей през пролетта на 1926 г., знаейки по това време, че той и Файф имат афера.

Но Ричардсън не може да играе ролята на трето колело дълго. Споровете между двойката започват да се засилват и през есента тя иска развод, който е финализиран през януари 1927 г. Бракът на двойката продължава шест години. До пролетта на тази година Хемингуей и Пфайфър се женят.

По-късно Хемингуей описва брака си с Ричардсън в романа си „Безкраен празник“.

Полин „Файф“ Пфайфър, втората съпруга на Хемингуей

Източник: Profimedia

Родена през 1895 г. в Айова, Полин „Файф“ Пфайфър е опитна журналистка, която пише за Vogue в Париж. За разлика от Ричардсън, Пфайфър произхожда от много богато семейство и има усет към модата, като следи най-новите тенденции, докато живее в шикозен парижки апартамент край десния бряг на Сена. Като „момиче с кариера“ – нова концепция по онова време – Пфайфър е амбициозна, любопитна и притежава страхотен редакторски поглед, който използва, когато дава обратна връзка по черновите на първия роман на Хемингуей „И изгрява слънце“.

Считана за най-омразната от съпругите на Хемингуей, Пфайфър е наричана „дяволът в Диор“, както и „решителна териерка“, решена да откъсне Хемингуей от добросърдечната му първа съпруга. Дори самият Хемингуей я очерня в романа си „Безкраен празник“, твърдейки, че тя е „убила“ връзката му с Ричардсън, използвайки изкуството на съблазняването.

Независимо как историята я възприема, Пфайфър остава съпруга на Хемингуей в продължение на 13 години - вторият му най-дълъг брак. Чрез богатството си тя купува дома на двойката в Кий Уест, Флорида в края на 20-те години на миналия век, и ражда двамата им сина Патрик и Грегъри.

Източник: Profimedia

Десет години по-късно Хемингуей успява да поеме своя дял от финансовите отговорности, тъй като се превръща в един от най-богатите писатели в света. Но по това време той е очарован от друга амбициозна журналистка, Марта Гелхорн, която се сприятелява със семейство Хемингуей в края на 30-те години на миналия век.

Точно както Пфайфър се сприятелява с първата съпруга на Хемингуей и след това става любовница, Гелхорн прави същото с Пфайфър.

Марта Гелхорн, третата съпруга на Хемингуей

Източник: Profimedia

Може би най-кариерно ориентираната от съпругите на Хемингуей е Марта Гелхорн. Родена през 1908 г. в Мисури, Гелхорн е писателка на романи и военна кореспондентка, която отразява всеки голям международен конфликт през шестте десетилетия, в които работи като журналист.

Гелхорн се запознава с Хемингуей в Кий Уест в любимия му ресторант „Слопи Джо“ през 1936 г. Руса, остроумна, аристократична и ум като бръснач, Гелхорн лесно се свързва с Пфайфър, обсъждайки политика, война и пътуванията си в чужбина. Тя се сприятелява с Пфайфър, която ѝ позволява да прекара две седмици на слънце в градината на Хемингуей.

„Ти си хубаво момиче и беше хубаво от твоя страна да не възразиш, че станах неотменна част от дома ти, като глава на куду“, пише по-късно Гелхорн на Пфайфър.

Източник: Profimedia

По времето, когато Гелхорн напуска Кий Уест, Хемингуей е хипнотизиран от нея и в крайна сметка я следва чак до Ню Йорк, където ѝ се обаждал постоянно от хотела си, твърдейки, че е „ужасно самотен“. Докато Пфайфър се завръщала в Кий Уест, Гелхорн и Хемингуей отразявали заедно Испанската гражданска война – и се влюбвали.

Това било началото на края на брака на Хемингуей и Пфайфър, въпреки че отнело известно време, преди да решат да направят развода си официален през 1940 г. Само 16 дни след раздялата им, Хемингуей се оженил за Гелхорн, но съюзът им бил най-краткият от всички негови бракове, траейки само няколко години.

Един от факторите, допринесли за напрежението между двойката, били дългите отсъствия на Гелхорн, докато тя пътувала по света, за да отразява новините. Хемингуей очевидно негодувал срещу това, пишейки ѝ през 1943 г.: „Ти военен кореспондент ли си или съпруга в леглото ми?“

Източник: Profimedia

Меко казано, бракът им бил нетрадиционен и конкурентен и по каквито и да са били причините му, Хемингуей отново започнал да играе на терена. Скоро Гелхорн се озовала в абсолютно същото положение като... Пфайфър: тя вече играела ролята на бивша съпруга, докато новата любовница на Хемингуей, журналистката Мери Уелш, чакала своя ред. 

Гелхорн и Хемингуей се развеждат през 1945 г.

Мери Уелш, четвъртата (и последна) съпруга на Хемингуей

Източник: Profimedia

Родена през 1908 г. в Минесота, Мери Уелш е журналистка на командировка в Лондон, когато среща Хемингуей през 1944 г. За разлика от Гелхорн, която се държи изтънчено и е също толкова амбициозна или дори по-амбициозна от Хемингуей, Уелш е смятана за буржоазна и е напълно доволна да позволи на любовника си да открадне светлината на прожекторите.

И двамата са били женени за други хора, когато се срещат, и двамата решават да прекратят тези връзки един за друг. За Хемингуей това ще бъде четвъртият му път пред олтара, докато за Уелш - третият. През март 1946 г. двамата се женят в Куба и същата година Уелш претърпява спонтанен аборт. Двойката живее в Куба повече от дванадесет години и през това време Хемингуей се влюбва в млада италианка, което трайно ще увреди връзката му с Уелш. През 1959 г. двойката се премества и се установява в Кечъм, Айдахо.

Източник: Profimedia

С влошаването на психичното здраве на Хемингуей, Уелш подписва формулярите, които му позволяват да се подложи на електрошокова терапия през 1960 г. Те не помагат. До следващото лято Хемингуей се самоубива във фоайето на дома им с изстрел в главата.

Изпитваща вина за смъртта му, Уелш пие много, но все пак успява да бъде негов литературен изпълнител на посмъртните му произведения, сред които „Безкраен празник“ и „Райската градина“.

От всички бракове на Хемингуей, съюзът му с Уелш се оказва най-дългият: цели 15 години.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички