Здравей, Октомври! Идваш внепзапно, със студен полъх, безмилостен дъжд и малко тъга. Идваш със златни дни, падащи листа и уютни вечери. Тук си, за да ни запознаеш отново с Есента. Тази твоя стара познайница, която ни кара да се прегръщаме по-силно, да търсим топлината на огъня и красотата в душите си.

Октомври е уют, златиста светлина и хладни утрини. Октомври е споделени мигове, прошепнати признания и целувки с вкус на тиква, канела и кафява захар. Октомври е най-сладкото от есента -  обещава ни сиромашко лято, вкусни сладкиши и повече слънчеви дни.

Източник: Profimedia

Октомври е един изкусен лъжец, но така обичаме да вярваме в сладките му лъжи. Обещава ни светлина и златни часове, но дните му стават все по-къси, а вечерите все по-мрачни и дълги. Обещава ни повече време, за да се насладим на уюта му, но често ни завихря в дни от студени дъждове и паднали листа, надбягващи се с вятъра. 

Но го обичаме. Защото ни носи оранжеви листа, кестени, ябълки и една приятна тишина. Октомври е носталгия. Онази приятна носталгия, което не искаме никога да ни напуска. Копнежът по хората, с които сме се разминали, по отклоненията, които сме пропуснали по пътя. Носталгия по всичките “какво щеше да стане, ако” и “какво би могло да бъде”. Най-сладката и измъчваща носталгия, която човекът познава.

Здравей, Октомври! Чакахме те толкова дълго време - с твоите пъстри листа, свежи утрини и с онова ухание на печена тиква с мед и орехи. Красив си, но си и точно толкова опасен. Ухаеш опияняващо, изглеждаш зашеметяващо и отново ще бъдем в твоя капан. 

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички