Облизвам разсеяно лъжицата с фъстъчено масло и си мисля. Мисля си за всички онези пропуснати мигове, които сме имали само в главите си. Навън е мрачно и вали, в кухнята е топло и ухае на канела. Пека онзи сладкиш, който толкова харесваш. С тиквата, канелата и парченцата шоколад.

Ти, ти, ти. Моето най-голямо “какво щеше да стане, ако”. Моят най-голям пропуск. Моите неизказани емоции, непризнати чувства, несподелени тайни, неизживени мигове. Сърцето ми ускорява ритъм и се чудя дали е заради спомена за теб. Заради вълнението ли е? Заради тъгата?

Есен е, а тя ми напомня за теб. Защото ти си синоним на уют, на топлина в душата, на топъл шал и чаша горещ чай. Ти си всичко онова, което може да те сгрее в мразовит ден. Всичко онова, което търсиш, когато буриите навън започнат да вилнеят. Уютен дом и подслон, който те брани от октомвирйския вятър.

Навън започва да вали по-силно, студените капки блъскат по прозореца, а сърцето блъска в гърдите ми. Не знам на кой край на света си в момента. Не знам дали в сърцето ти все още има място за мен. Знам само, че в моето винаги ще има един цял ред, отреден само за теб. Защото изживяхме твърде много за твърде кратко време. И в същото време изживяхме твърде малко за всички тези години.

Познаваме се до болка, до кости, до всички рани, всички смехове и всички атоми. Вселени са избухвали, за да ни има. Да се намерим. По едно и също време, на едно и също място. Какъв е шансът. Толкова пъти сме били на грешни места, в грешни времена, с неправилните хора. Но веднъж бяхме точни, бяхме навреме, бяхме там, където е трябвало да бъдем. И се видяхме. И веднага го разбрахме.

Но това не винаги е достатъчно. Двама непознати се познават. И се обикват. Но есента често идва бързо. Нахлува в животите ни, завихря падналите листа, завихря ни и душите и ни отдалечава един от друг. Есента не винаги носи уют. Понякога носи мрак, тъга и лепкава меланхолия. Носи студ, носи самота и онова ужасяващо усещане за празнота.

Ухаеш ми на есен, на канела, на мечти. И макар никога да не си ми свалял звезди, винаги съм ги виждала в очите ти. Не е било нужно да ми го казваш. Бях твоето есенно момиче. Онзи октомври няма да се повтори никога. Както и годините след това. Ние самите не можем да се повторим никога. Такива, каквито сме били.

Сладкишът е готов. Усмихвам се, а в кухнята все така ухае на теб. Става ми уютно, защото си в мислите ми... Далеч си, но в сърцето ми си близо. Моето най-голямо “ако” завинаги остава с мен. И ще бъде така през всеки ден мрачен октомврийски ден…

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички