Мария-Антоанета има печална съдба, а пътят от лукса до гилотината се оказва бърз и някак предначертан. Кралицата на Франция може да не е изрекла думите "Като няма хляб, яжте пасти!", но любимката на френския народ е пометена от Революцията, която идва с цялата си дива и зверска жажда за мъст и прави всичко по силите си да промени този факт, а самата Мария-Антоанета ще стане неин неволен съучастник.

Мария-Антоанета пристига във  Версайския дворец едва тринайсетгодишна, изпълнена с очаквания, които реалността бързо ще попари. Наивна и неопитна, тя се сблъсква в самото начало с многобройните условности на френския двор, които започва да нарушава с екстравагантния си моден вкус, слабостта към скъпите накити и влечението към танците. И все пак уединеният живот на австрийското императорско семейство ще ѝ липсва във  Версай – тук дори брачните ѝ неудачи и раждането на първото ѝ дете са публични афери.

Във Франция младата кралица попада в бляскав свят, в който кралят е наместник на Господа, а в кралския двор лицемерието, интригите и предателствата са начин за оцеляване.

Тя е била 15-тото дете на майка си, императрица Мария-Тереза, която толкова здраво е управлявала империята си, че е продължавала да чете държавните документи, докато е раждала.

Самият опит на Мария-Антоанета като майка е доста по-различен. Седем години изтичат от сватбата на френския престолонаследник и Мария-Антоанета и през цялото време майка ѝ, австрийската императрица Мария-Тереза, си скубе косите – съюзът между доскорошните врагове ще бъде окончателно скрепен само след раждането на наследник. Във френския двор, където кралската спалня далеч не е уютно, частно местенце, а публична сцена, на която се решават държавни въпроси, плъзват всякакви слухове – Луи не може да стане баща, бъдещата и последна кралица на Франция не може да зачене. 

От кошмара двамата търсят спасение по свой начин – Луи се отдава на любимите си занимания по история, география, математика и астрономия, а младата кралица се впуска в танци и развлечения. Едно гостуване на брат ѝ – Йозеф II, слага край на брачните несгоди и петнайсет месеца по-късно на бял свят се появява първата им дъщеря.

Като компенсация за нещастието в личния си живот кралицата развива изключителен вкус към изкуствата и модата, към всичко онова, което носи усещане за лукс и мащабност. 

Дрехите ѝ са пищни, богати на инкрустации, многопластови, с огромно количество ръчна работа и аксесоари – една хедонистична ода на кралското могъщество. Като аксесоари се появяват огромни шапки, дантелени ветрила, копринени цветя. Кралицата е имала дори специално облекло за банята – потапяла се е във ваната с цветна вода със специално ушита муселинена нощница. Тя добре е усещала своята харизма като жена, установяваща модни тенденции.

Но още от самото си пристигане във Франция, Мария-Антоанета не била добре и напълно приета. От една страна тя е любопитна персона и става доста популярна между хората, които са очаровани от красотата ѝ – тя е висока, със светла кожа, сламено руса коса и сини очи с дълбок поглед. 

Не така обаче стоят нещата в двора, където Мария-Антоанета не се радва на голямо уважение: много от придворните смятат, че съюзът между Австрия и Франция няма бъдеще, а някои дори агитират за брак между френския дофин и някоя саксонска принцеса. Зад гърба ѝ придворните дами, и то най-вече дъщерите на Луи XV, известни като Mesdames Tantes (Лелите), наричат Мария-Антоанета l'Autrichienne („Австрийката“), което в разгара на революцията лесно е трансформирано в l'Autruchienne, което е каламбур от думите autruche (щраус) и chienne (хиена, кучка). Много придворни подозират, че Австрийката се опитва да влияе на краля, за да го направи роб на австрийските порядки, разрушавайки много от традициите в двора.

С щурмуването на Бастилията през 1789 започва краят на монархията. На всеки ъгъл из парижките улици за дребни монети свободно могат да се купят памфлети, libelles, които доскоро дворът има грижата да унищожава. Те рисуват чудовищен образ на кралицата. 

Източник: Profimedia

През юни 1791 след продължителен принудителен престой в Тюйлери Мария-Антоанета взима нещата в свои ръце и организира бягството на кралското семейство с помощта на най-близкия си и доверен приятел, граф Аксел фон Ферсен. След 22-часово изтощително пътуване и само на 70 километра от крайната им цел Мария-Антоанета и цялото ѝ семейство са заловени в заспалото провинциално градче Верен, и то не от националната гвардия, а от най-обикновени хора.

Последните три месеца от живота си Мария-Антоанета прекарва в тясна килия със зазидан прозорец в Консиержери, затворът станал известен по време на Революцията като Преддверието на смъртта. Основните обвинения са две – държавна измяна и кръвосмешение. На последното дело Мария-Антоанета е осъдена на смърт. В последните часове от живота си тя пише писмо до сестрата на Луи, мадам Елизабет, с което се сбогува с любимите си хора и повтаря на сина си завета, оставен от баща му – да не търси отмъщение за смъртта им. На сутринта побелялата кралица на Франция облечена в проста бяла риза извървява пеша и с отрязана коса пътя до гилотината на Площада на революцията (днес Площада на съгласието). Трупът ѝ е захвърлен в масов гроб.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички