Вечният Евтим Евтимов е роден на днешния ден пред 91 години. Любим поет и писател на поколения, чието творчество е белязано от силна емоционалност, искрени чувства и дълбока обвързаност с българската природа и любовта.

Роден на 28 октомври 1933 г. в село Петрич, днес Евтимов е считан за един от най-емблематичните автори в българската поезия, известен със своите любовни стихове и лирика.

Евтимов израства в бедно селско семейство и още от малък се сблъсква с трудностите на живота. Писането се явява като отдушник за него, начин да изрази вътрешните си чувства и мисли. След като завършва гимназия, Евтимов се насочва към учителската професия, но любовта му към писането и литературата го подтиква да следва пътя на поезията.

Източник: Profimedia

Любовта е най-силната и основна тема в поезията на Евтимов. Неговите стихове често разказват за невъзможна любов, за болката от раздялата, но също и за неизменната сила на това чувство, което преодолява всички препятствия. Стиховете му са прости и директни, но точно тази простота им придава особена красота и дълбочина.

Днес, в негова памет, решихме да ви припомним една от най-добрите му и красиви творби, които си заслужава да прочетем отново:

"За две ръце"

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

***

Източник: Profimedia

"Обич за обич"

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща 
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

***

"И всичко пак е вечно"

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички