Когато чуеш името „Бронте“, мисълта обикновено отлита към Шарлот и Емили – създателките на Джейн Еър и Брулени хълмове. Но третата сестра – Ан Бронте, често остава в сянката на своите прочути родственици. А тя е не по-малко проницателна, смела и литературно дръзка. Нейният кратък живот оставя дълбока следа в английската литература и поставя въпроси, които звучат изненадващо съвременно и днес.

Ан Бронте е родена на 17 януари 1820 г. в Торнтън, Йоркшир, като най-малката от шестте деца на семейство Бронте. Майка ѝ умира, когато Ан е още бебе, а по-големите ѝ сестри Емили и Шарлот стават нейните най-близки спътници в живота и литературата.

Израснала в усамотеното село Хауърт, сред ветровити поля и готически атмосфери, Ан се формира като тихо, чувствително и наблюдателно дете. Образована предимно у дома, тя проявява склонност към сериозност и морална рефлексия още от малка.

Работи като гувернантка – тежък и често пренебрегван труд, който оставя дълбок отпечатък върху нея и впоследствие вдъхновява сюжетите в нейните романи.

Източник: Profimedia

Ан публикува под псевдонима Актън Бел, заедно със сестрите си, които използват мъжки имена, за да избегнат предразсъдъци. Тя пише две забележителни книги, които днес се смятат за ранни феминистки романи:

„Агнес Грей“ (Agnes Grey, 1847) – роман, базиран на собствения ѝ опит като гувернантка. В него Ан разглежда социалната изолация, унижението и липсата на права, с които жените се сблъскват в тази роля. Стилът ѝ е ясен, реалистичен и лишен от романтична идеализация.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall, 1848) – смел роман, който разказва историята на жена, избягала от насилствен съпруг, за да защити себе си и сина си. Това е един от първите английски романи, които открито засягат теми като домашно насилие, женска автономия и брачен разпад. Книгата е определяна като предвестник на феминистката литература и предизвиква голям скандал в своето време.

Ан Бронте е известна със своята сдържаност, скромност и дълбока вяра. Въпреки това, нейният писателски глас е ясен, рационален и често безкомпромисен в моралната си преценка. Тя не търси сензация, а истина. В писането ѝ личи една вътрешна борба за доброта и справедливост.

Източник: Profimedia

Сестрите ѝ се противопоставят на повторното публикуване на „Тайнствената непозната“ след смъртта ѝ, вероятно заради неудобните теми, които разглежда. Това спира разпространението на романа за дълго време. Въпреки че е най-тиха и резервирана, Ан е най-реалистичната от трите сестри в подхода си към литературата. Тя вярва, че писателят трябва да показва света такъв, какъвто е, а не какъвто искаме да бъде.

Нейният роман „Тайнствената непозната“ често е цитиран като един от първите феминистки романи в английската литература. Съвременни критици все повече преоткриват Ан и поставят нейното творчество наравно с това на Шарлот и Емили.

Ан умира трагично млада – на 28 май 1849 г., от туберкулоза, на едва 29 години. Умира в курортния град Скарбъро, където е и погребана – далеч от семейната гробница в Хауърт, което подчертава нейната уникалност дори в смъртта.

Ан Бронте е гласът на разумната добродетел, на тихото, но мощно настояване за справедливост и женска независимост. Макар и пренебрегвана дълго време, тя днес получава признанието, което заслужава. Защото Ан не пише, за да удивлява – тя пише, за да променя. И успява.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички