Лора Каравелова е една от най-забележителните и трагични фигури в българската история, чийто живот е изпълнен с любов, болка и неизпълнени мечти. Тя е известна не само със своето участие в българския литературен и културен живот, но и със своите трагични лични преживявания, които завършват със самоубийството ѝ през 1888 година.

Наследила емоционалния характер и честността на баща си, както и влечението към изкуството и литературата от майка си, Лора Каравелова е впечатлявала дълбоко всеки, който я е познавал отблизо. В края на нейния кратък, но изпълнен с превратности житейски път, съдбата ѝ се преплита ярко и завинаги с тази на големия поет Пейо Яворов. 

Лора е дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова. Тя е племенница на големия български писател и революционер Любен Каравелов.

След завършване на гимназиалното си образование в София тя се обучава в католическия пансион „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж, Франция, а по-късно – в Антверпен, Белгия.

Към 1905 г. между Лора Каравелова и дипломата и публициста Петър Нейков започва връзка, продължила с прекъсвания до 1910 г. въпреки категоричното противопоставяне от страна на влиятелната ѝ майка Екатерина Каравелова.

През 1907 година под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дренков. През 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко (1909 – 1980). Бракът се оказва неуспешен и е разтрогнат през юни 1912 г.

На 19 септември 1912 г. тя се омъжва за поета Пейо Яворов. Познанството ѝ с големия български поет датира от 1906 г., а от 1911 г. започва тяхната връзка, оказала се фатална и за двамата. Красива, високо интелигентна, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод, а постепенно бракът им навлиза в критична фаза. 

Нощта на 29 ноември срещу 30 ноември 1913 година. На пода в наетата квартира от семейство Яворови на ул. „Раковски” № 136 лежат жена и мъж. Жената, на име Лора, е мъртва, а мъжът – Пейо, е тежко ранен в главата. С рана, чието следствие е прогресивно ослепяване.

Случилото се изглежда така: Двамата се връщат след гости сред приятели, където се обсъжда и напредналата работа по проекта на Яворов – литературното издание „Дума”. Там е и семейство Михаил Грозев-Кремен и Дора Конова. Интуицията на Лора я кара да ревнува мъжа си от Дора Конова. Приема всеки словесен контакт между тях за взаимност от страна на Яворов. Вечерта това се разраства до скандал и заплаха, че ще се самоубие. Поетът приема заканата за несериозна и реагира, когато е късно – Лора е насочила неговия пистолет към гърдите си и натиска спусъка. Ужасен, Яворов разбира, че тя си отива и вика хазяйката от долния етаж на къщата. Докато всички се лутат шашнати, той пише бележка „Моята Лора се застреля сама” и се прострелва в слепоочието. Оживява, за да страда.

Лора Карвелова си отива от този свят едва на 27 години, изтъкана от болка, несигурности и изпепеляваща любов, а като символ на големите чувства, остава и голямата поезия, която Яворов ѝ посвещава.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички