Война и мир у дома - така може да се опише драматичният семеен живот на Лев и София.

Лев Николаевич Толстой е един от най-изтъкнатите писатели в световната литература, но историята на неговия живот е неразривно свързана с тази на съпругата му София Берс. Тяхната връзка е сложна комбинация от любов, съвместна работа, разногласия и дълбоки конфликти, които оставят следа не само върху тях двамата, но и върху тяхното семейство и литературното наследство на Толстой.

Лев Толстой и София Берс се срещат през 1862 година, когато София е едва на 18 години, а Толстой - на 34. Възпитана в интелигентно и заможно семейство, София е образована, талантлива и пълна с енергия. Толстой, който вече е утвърден писател, е дълбоко впечатлен от нейната интелигентност и харизма. Само няколко седмици след началото на ухажването, те сключват брак.

Преди сватбата Лев прави необичайна постъпка: предоставя на бъдещата си съпруга дневниците си, в които откровено описва своите минали любовни връзки, включително и аферата си с крепостна селянка, от която има незаконен син. Макар тази искреност да шокира младата София, тя приема да се омъжи за него. Това решение става отправна точка на техния бурен съвместен живот.

През първите години от брака си София и Лев живеят в семейното му имение в Ясна Поляна. Тя активно подпомага съпруга си в литературната му работа - преписва ръкописите му, прави корекции и се грижи за неговата кореспонденция. Нейната роля е особено значима при създаването на шедьоври като "Война и мир" и "Ана Каренина". Твърди се, че София е преписала "Война и мир" цели седем пъти на ръка, за да го подготви за печат.

Въпреки творческата хармония, животът им е белязан от множество конфликти. Основните им разногласия произлизат от различията в техните мирогледи. Докато София се грижи за домакинството, осемте им деца и семейните финанси, Толстой все повече се отдава на духовни търсения, които го отвеждат към религиозен аскетизъм и отхвърляне на материалния живот.

Макар в началото на брака да изпитва дълбока привързаност към нея, с годините поведението му става все по-трудно за нея. Толстой има противоречиви изисквания към съпругата си: от една страна, очаква тя да бъде покорна домакиня, грижовна майка и негова помощница в творческата работа, а от друга страна, се опитва да я въвлече в своите морални и религиозни търсения, които често отричат семейните и светските ценности.

Толстой е известен със склонността си към резки и непримирими промени в настроението. Той може да бъде грижовен и нежен, но също така е способен на студенина и жестокост. Например, в моменти на творческо напрежение често се оттегля в свой вътрешен свят, оставяйки София да се справя сама с домакинството, финансите и грижите за децата.

Преди брака си, Лев Толстой води бурен личен живот, включващ множество любовни връзки, най-често с крепостни селянки. Дори след женитбата си той не успява напълно да се откаже от тази страна на характера си. Макар да няма ясни доказателства за изневери по време на брака, емоционалната дистанция, която създава, и откровеността му за миналите му прегрешения оставят София в постоянна несигурност.

Толстой започва да проповядва идеи за ненасилие, отказ от собственост и християнска смиреност, които често влизат в противоречие със семейния живот. София, от своя страна, е дълбоко загрижена за осигуряването на бъдещето на децата им и за запазването на литературното наследство на съпруга си.

София често е разкъсвана между любовта към съпруга си, грижите за многобройното семейство и нарастващото усещане за самота. Тя изпитва дълбока преданост към Толстой, но същевременно усеща липсата на признателност от негова страна за нейните усилия. Тя преписва на ръка неговите ръкописи, включително обемисти творби като "Война и мир", прави корекции и дори организира публикуването на книгите му, но въпреки това често е критикувана от него за „суетността“ ѝ и нежеланието да приеме неговите аскетични възгледи.

София често изразява своето недоволство и болка в дневниците си, където описва чувството си на изолация, липсата на разбиране и дори подозренията си, че Лев я смята за препятствие в неговия духовен път.

Към края на живота на Толстой напрежението между съпрузите достига своя връх. Разногласията им за собствеността върху литературните му произведения и тяхното духовно разминаване водят до отчуждение. Толстой решава да напусне Ясна Поляна през 1910 г., придружен от най-малката си дъщеря Александра и лекаря си. Той умира няколко дни по-късно на гара Астапово от пневмония.

София не успява да се сбогува с него, но въпреки напрежението между тях, тя посвещава остатъка от живота си на популяризирането на неговото творчество и грижа за литературното му наследство. 

Въпреки бурния си характер и множеството конфликти, връзката между Лев и София Толстои е пример за сложността на човешките взаимоотношения. София е едновременно спътник, съратник и жертва на живота с един от най-великите гении на литературата.

Вижте тук някои от най-вдъхновяващите мисли на писателя:

Великите мисли на Лев Толстой

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички