Големият български писател Недялко Йорданов днес празнува своя 85-ти рожден ден!

Поезията му излъчва жизненост, но същевременно носи и дълбок смисъл. Чрез нея той не само че се вписва в българската литературна традиция, но и създава свой собствен неповторим стил, който е вълнуващ и изключително силен.

Творчеството му е за хора, които търсят, които мечтаят, които вярват в това, че красотата и доброто са около нас, дори в най-тъмните моменти. Писателят не се страхува да изрази най-дълбоките си емоции, да покаже човешката същност във всичките й аспекти – от светлината до тъмнината. И във всичко това има невероятна хармония и дълбочина.

Йорданов е доказателство, че литературата може да бъде не само начин на изразяване, но и начин на живот. Той ни напомня, че емоциите, любовта и човешките отношения са вечни теми, които винаги ще вдъхновяват не само писатели, но и обикновени хора, които се стремят към по-дълбокото разбиране на себе си и на света около тях.

В неговите произведения можем да открием не само мъдрост и красота, но и вдъхновение за собственото си пътуване през живота. А за всички тези, които четат Йорданов, ще остане една незабравима истина: "Недей се отчайва, недей се навежда, не си позволявай да губиш надежда! Защото макар и да е жилаво злото, в човек все пак побеждава доброто."

Днес, в чест на рождения ден на писателя, ви припомняме няколко любими негови стихотворения:

Моето Мъжко Момиче
никак не се шегува.
Ако обича - обича.
Ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен,
моята строга присъда
е моето Мъжко Момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен,
бавно и светло прониквам
в моето Мъжко Момиче.

И ако случайно побегна
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
истинска, моя същност.

Весела и узряла -
Тя към света наднича
скрита в женското тяло
на моето Мъжко Момиче.

***

***

Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна,от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеодайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от много любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.

***

Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...

***

***

Когато си беден, когато си слаб,

когато трепериш за късчето хляб,

когато отвсякъде, кой както свари,

препъва те с крак и ти удря шамари -

недей се отчайва, недей се навежда,

не си позволявай да губиш надежда!

Защото макар да е жилаво злото,

в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари,

пред светлата участ да бъдем добри!

Когато в сърцето ти гняв се надига,

кажи си наум кротко думата "стига!"

и вярвай, че пак ще спечели двубоя

със лошите мисли усмивката твоя.

Защото макар да е жилаво злото,

в човека все пак побеждава доброто!

***

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички