Габриел Гарсия Маркес, може би най-великият писател на Латинска Америка, е създал свят, в който магията е не само част от ежедневието, но и неразривно свързана с историческата реалност. От родния си град Аркатаката до разкошните пейзажи на "Сто години самота", живота на Маркес е изпълнен със същите мистики и чудеса, които създава в своето творчество.
Детството в малкия Аркатаката
Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 година в малко селище, наречено Аркатаката, в Колумбия. Неговите родители, Габриел Гарсия и Луз Вилас, били сравнително бедни, но неговото детство било не по-малко магично, отколкото книгите, които ще напише по-късно. От ранна възраст, Маркес често се намирал в ръцете на своите баба и дядо, които го отглеждали, докато родителите му били заети с работата си. Това е и периодът, когато младият Габриел започва да черпи вдъхновение от семейните истории, които ще станат основа за неговото бъдещо творчество.
Гарсия Маркес обичал да слуша разказите на баба си, които били препълнени с чудеса и фолклорни елементи. Именно тя, с разказите си за духовете, пророчествата и магическите същества, му показала света, в който реалността и фантазията се преплитат. Няма съмнение, че тези детски спомени били основа за писателския му гений, който ще създаде „магическия реализъм“.
Житейски път: Писател, журналист и революционер
Животът на Габриел Гарсия Маркес не бил лесен. След като завършил журналистика в Богота, той започнал да работи за различни колумбийски вестници и списания. Писателят бил силно ангажиран с политическите събития в Латинска Америка, като често използвал перата си, за да изрази своето мнение за несправедливостите в обществото. Точно през този период, от 1947 година, започва да пише първите си разкази и романи, но истинският му успех дойде с романа „Сто години самота“.
„Сто години самота“ е неговото най-знаменито произведение и се превърна в международен бестселър, донесъл му световна слава и признание. Той умело съчетава събития от реалния свят с елементи на магия и въображение, така че читателят не може да бъде сигурен дали това, което чете, е измишльотина или истина. Този стил е наречен „магически реализъм“, който е основен елемент в неговото творчество.
Жената зад великия писател
Рядко се случва човек още в първите минути на запознанството да разбере, че пред него стои неговата бъдеща съпруга… Особено, ако той е на 18 години, а тя – 13. Въпреки това, бъдещият писател Габриел Гарсия Маркес, притежаващ тайнствен прозорец, видял в онова почти дете човек, с който ще прекара живота си.
Наистина го направили. Изживели щастливо живота си, независимо от факта, че са напълно различни – той е писател-мистик с темперамент, а тя – хармонична, блага и спокойна. Мерседес е плод на голямата любов между колумбийка и египтянин. Вероятно тази генетична "смес" била причината за нейната очебийно екзотична красота. "Красота от земята на Нил!...", обичал да казва за любимата си самият Маркес. Гордеел се със съпругата си.
Историята на тяхната любов тръгва от едно запознанство на танци. Габриел вижда малката Мече, както я наричат близките й, и е буквално очарован от нея. Прави й предложение за брак още същата вечер.
"Едва сега разбрах, че всички стихотворения, които написах, са за вас. Омъжете се за мен!", казва младият Габриел Гарсия Маркес на 13-годишната Мерседес Барча Пардо. "Съгласна съм. Нека обаче завърша училището", сериозно му отговаря момичето. Това се случва през 1945 г. в градчето Сукре, Колумбия, на танцова забава, където бъдещият велик писател среща жената, с която прекарва над половин век брачен живот. Вероятно всички се питат какво са правили през всичките тези години влюбените? - Пишели си писма, планирали бъдещето си, когато Мерседес порасне...Може би тези отношения създават между тях онази духовна близост, която съхранява хармоничен брака им. Самият Маркес споделя в спомените си, че двамата с Мече никога не са имали скандали и раздели.
От магия до Нобелова награда
През 1982 година, Габриел Гарсия Маркес получава Нобелова награда за литература, с което светът официално признава неговото гениално творчество. Това е връх в една дълга и блестяща кариера, която включва не само романи, но и новели, есета, и журналистика. Освен „Сто години самота“, неговото творчество включва и романи като „Любов по време на холера“, „Хроника на една предизвестена смърт“ и „General in his Labyrinth“.
Всеки негов роман е пътуване през време и пространство, където историята и личните съдби на героите се преплитат със социални и политически измерения. За Маркес писането е не само начин да разкаже истории, но и начин да зададе въпроси за съществуването, любовта и човешката съдба.
Припомнете си тук някои от най-великите мисли на писателя:
Великите мисли на Габриел Гарция Маркес
Прочети още
Виж всички
Коментари
Още от мрежата
Виж всички
Няма въведени кометари.