Ти си от жените заради, които се пишат стихове и песни, заради които се изпиват повече от нужното чаши уиски и се изпушва нереден брой цигари. Ти си от жените, заради които се обират банки, бяга се в други държави, краде се време и се разбиват сърца. Ти си от жените, които носят нежността на пролетта и променливия характер на март. Ти си цяла вселена, която не можеш да измериш, да сложиш в рамка или да разбереш.

Но ти не си за разбиране. Ти си за обичане. Сладка стихия с име на жена, която нахлува в животите без предупреждение, без скала за измерване, без време за бягство, спасителна лодка или една последна дума. Толкова си за обичане, че чак понякога боли. Идваш като утринен вятър, който развява косите на света – топла и галеща, но с вихър, който може да разбърка облаците. Жената. Нежна като пролет, дива като март.

Източник: Shutterstock

В теб живеят два сезона – един, който милва с ръце от коприна, и друг, който разбива вълните в скалите. Очите ти могат да са дълбоки като езеро в безветрен ден, а миг по-късно – огън, който се разпръсква в нощта. Вървиш по улицата с походка на стихия, оставяйки след себе си аромат на дъжд и разцъфнали цветове.

Когато обичаш си като априлски цвят – крехка, но безстрашна, готова да покаже себе си дори под небе, което не ѝ обещава слънце. Когато се бориш, приличаш на буря в юнска вечер – дива, красива, неудържима. Никога не можеш да я задържиш, не можеш да я укротиш, но ако си достатъчно смел, можеш да я обичаш такава, каквато е – безкрайна, променлива, истинска.

Източник: Shutterstock

В твоите ръце едно докосване може да бъде лек, а една дума – повей, който събаря стени. В твоето сърце живеят нежността и силата, преплетени като корените на старо дърво. Ти си топлата светлина, която буди света за живот, но и гръмотевицата, която знае как да отстоява себе си. Ти не молиш бурята да спре, защото си част от нея.

Ти си пролетта, която носи живот и стихията, която помни, че нежността не е слабост. Ти си жена.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички