През септември 1923 г. Алфред А. Нопф попада на тънък том от стотина страници. Издателят не прави много, за да го популяризира, но въпреки това първият му тираж (около 1200 екземпляра) се разпродава в рамките на един месец - нечувано за поетичен том тогава и сега.

„Пророкът“ на Халил Джубран е бавно, но непрекъснато нарастващо влияние, което продължава година след година в продължение на десет десетилетия. Преплитайки 26 кратки прозаично-поетични произведения с оригинални илюстрации, „Пророкът“ превръща Джубран в третия най-продаван поет в историята – след Шекспир и Лао Дзъ. Към днешна дата „Пророкът“ е продаден в повече от 100 милиона копия по целия свят (над 10 милиона само в САЩ) и е преведен на повече от сто езика.

Халил Джубран описва веднъж желанието си „да напише книга, която лекува света“. Публикуван точно преди век, „Пророкът“ осъществява тази мечта. 

Източник: Profimedia

И все пак другата му работа - осем колекции на английски език и още много книги, стихотворения и други творби на родния му арабски - е до голяма степен игнорирана в англосферата. Така „Пророкът“ е бестселър с почти анонимен автор. Ала книгата на Джубран го е надживяла в повече от един смисъл. 

Той е роден като Джубран Халил Джубран през 1883 г. в планинския град Бишари в съвременен Ливан, тогава част от Османската империя. Отгледан като маронитски християнин от толерантни родители в страна, разкъсвана от религиозни и етнически фракции, съзнанието на Джубран е изложено отрано на разнообразие от мирогледи и по-късно той ги вплита в работата си. Когато е на дванадесет, емигрира в Бостън с майка си и братята и сестрите си, оставяйки баща си, който става все по-жесток пияница. Те живеят в имигрантските квартали на Саут Енд на Бостън, където Джубран посещава държавно училище с китайски и други имигрантски деца. Изписването на името му „Калил“ (Kahlil) вместо „Халил“ (Khalil) е резултат от грешка при първото му записване в училището.

Източник: Profimedia

Джубран е мечтателно, красиво и артистично момче, както в писането, така и в рисуването, и привлича бързо вниманието на други художници и социални работници в града. Именно чрез почитатели, за които той е нещо като „екзотика“, Джубран се докосва за първи път до западните и авангардните изкуства: Вагнер, Уитман, Ницше. Връща се в Ливан на 15 години за четиригодишно обучение, след което се завръща в Бостън през 1902 г. През 1911 г. се премества в малко студио в Ню Йорк, където остава до края на живота си, пишейки и рисувайки – и все по-често пиейки – дълги късни часове в това, което стана известно като неговото „убежище“. 

Преди това, през 1908 г., Джубран се обучава в Académie Julian в Париж и в крайна сметка създава над 700 визуални произведения през живота си, виждайки себе си в същата линия на поет-художник като своя идол Уилям Блейк – чиито писания той нарича „досега най-дълбоките неща, писани на английски… най-божествените“.

Източник: Profimedia

Джубран е най-силно е повлиян от Исляма и по-специално от мистичното течение на Суфизма, а в творчеството си комбинира елементи на източния и западния мистицизъм, ставайки известен с афористичните си поетически творби. 

Умира на 10 април 1931 г. в Ню Йорк, само на 48 години. Но почти век след смъртта му името и думите му продължават да са все така живи и ярки в съзнанието на всеки, дръзнал да разлисти неговите книги. 

Пророческата мъдрост на Халил Джубран

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички