Христо Ботев и Венета слагат началото на една от най-красивите и тъжни любовни истории, срещана по нашите земи. Тъжна история, защото е белязана с много неразбиране, хули и клевети по техен адрес.

Венета навремето прави нещо, което не могат да приемат нито близките й, нито обществото: иска развод от деспотичния си мъж – богатия търновски сарафин Дончо Стефанов Петров, за когото е омъжена насила. Тя грабва сина си Димитър, който е само на три години, и бяга в Румъния при вуйчо си – владиката Панарет Рашев. Там се грижи за домакинството му и постепенно се откъсва от миналото. По настояване на владиката малкият е записан в румънско училище, но на долния етаж на същата сграда се помещава българско училище и детето все по-често започва да общува със своите сънародници.

Точно тогава в българското школо започва работа нов даскал – Христо Ботев. Владиката е нащрек – той вече знае името на българския хъш от писанията му в „Тъпан“, „Будилник“ и „Независимост“, които българските революционери в Букурещ издават. На всичкото отгоре самият владика често е „герой“ на статии в тези вестници и неведнъж техен автор е именно Ботев.

Затова, когато разбира, че хъшът е завъртял главата на племенницата му, реагира яростно: 

"Никога няма да позволя този да влезе в къщата ми!"

Близките на Венета също въстават срещу нея. Как може да загърби добре уредения си живот и да избере бедността?

Близките на Ботев – все хъшове и революционери, също са изумени: Как може той, борецът срещу богатите, да си вземе жена от тези среди, още повече пък и племенница на владика?

Панарет й забранява да се среща с него. Но когато тя се оплаква на Ботев от този тормоз, той й казва:

"Иди вземи Димитър и тръгвай с мен още сега!"

И Венета тръгва.

След време тя ще разкаже на внучката си, кръстена на нея:

"В едно сандъче си сложих само най-необходимото; всички копринени дрехи, кадифета, фистани и гиздила оставих, защото знаех къде отивам и нямах нужда от такива разкоши… Домъчня ми само за едно контошче от кадифе, гарнирано с кожи от белка. Много ми приличаше това контошче, и топло ми държеше, но и него оставих… След години, когато пак се върнах при дядо владика, то беше още там, добре запазено… Натоварих на една каручка сандъка си, поведох за ръка Димитър и обърнах глава на владишкия дом."

Докато мъжът й организира преминаването на четата през Дунава, Венета очаква да се роди детето им. Иванка се появява на бял свят на 13 април 1876-а. На 16 май Ботев заминава.

Дотогава пази в тайна всичко и дори в последния момент не събира сили да каже на Венета къде отива. Вече на кораба „Радецки“ й пише писмо, но пак не споделя, че тръгва за България.

"Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това…

И накрая: Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа.

17 мая 1876, „Радецки“

Венета остава да го чака да се върне, но вместо това я застига страшната вест за неговата смърт. И така... той живее с нея само 10 месеца, тя живее с него 43 години – до собствената си смърт. 

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички