Всвета на киното и театъра има една неписана закономерност – истински великите актьори са точно тези, които са най-естествени, земни и непринудени. Сред тези хора, които не се главозамайват от светлината на прожекторите, любовта на публиката и славата на успехите е и Невена Коканова. А успехите ѝ са неоспорими. Дори прозвището, с което тя е известна и до днес го доказва – „Първата дама на българското кино“. Като добавим и факта, че във вените ѝ тече австрийска аристократична кръв, в съчетание с любимото място на актрисата – откъснатата от света, намираща се в Габровския Балкан махала Чомаците (впоследствие село Иглика), вече едва ли някои се съмнява в достоверността на тези твърдения.

Невена е родена в Дупница, а театърът в югозападното градче днес гордо носи нейното име. Появява се на бял свят на 12 декември 1938 година. Пътят към света на изкуството обаче не е безоблачен и лек. Младата кандидат-студентка е скъсана на изпита за влизане във ВИТИЗ. Недалновидността на академичното жури обаче не се оказва фатална, благодарение на ямболските театрали, които се оказват доста по-находчиви и подават ръка на младата тогава бъдеща легенда. В ямболския театър тя постъпва едва 17-годишна. Макар и най-запомнящите ѝ роли да са в киното, нейната страст е театърът, за който тя винаги е твърдяла, че е главното ѝ поприще. Сред ролите, в които се превъплъщава на сцената са: Мария Фоконбридж в „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, лейди Тизъл в „Училище за сплетни“ от Шеридан и героините на Мюсе – „Увлечението“ и Юго – „Лукреция Борджия“.

Големият пробив на актрисата е в екранизацията на „Тютюн“ от 1962 година, режисиран от Николай Корабов. Отличаващата се както с неповторимия си талант, така и с ослепителна красота, Коканова е идеалната Ирина. Въпреки че качествата ѝ са очевидни, първоначално за ролята и е избрана друга актриса. Причината най- вероятно се крие в това, че бащата на Невена има монархическо минало – бил е царски офицер и този факт предопределя отношението на властта към младата актриса. Все пак идеологическият фактор не успява да пребори природната дарба, за да може днес ние да се наслаждаваме на  Кокановите превъплъщения.

Интересен факт от филмовата кариера на Невена е, че сюжетът на някои филми, в които тя изпълнява главната роля, до голяма степен повтарят или предшестват нейната съдба. В „Спомен за близначката“ героинята на Невена заминава на село, за да изживее последните си години, покосена от рак на гърдата – същият „сценарий“ Коканова „изиграва“ и в живота си.

Друг ярък пример е една от класиките на родното кино, „Крадецът на прасковите“, режисиран от Въло Радев и излязъл на големия екран през 1964 година. Тя, Невена Коканова, е Лиза,  той, Раде Маркович – Иво. Тя е жена на български комендант, а той – сръбски военнопленник от Първата световна война. Невъзможната любов между Лиза и Иво се пренася и след снимките на филма между Невена и Раде. Страстната целувка между двамата остава завинаги в историята на българското кино. Тя просто не може да бъде плод на актьорска игра, ако между двамата актьори са безразлични един към друг. Искрата между двамата си остава една авантюра, която оставя белег за цял живот, но никога не просъществува.

Всичко между тях започва малко банално за една екранна двойка, събрала се, за да изиграе ролята на двама влюбени във филм. Те се срещат на снимачната площадка на "Крадеца на праскови", а химията помежду пламва на момента.

Тази изпепеляваща любов пристига с гръм и трясък в живота на примата на родното кино. На снимачната площадка на романтичната история по Емилиян Станев чувствата излизат извън написания сценарий. В момента, в който героят на Маркович изрича към Коканова репликите: „Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват. Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев само отронва лека въздишка, безсилен пред случващото се.

То вече е станало. Пламнала е голямата, забранена любов между Раде и Невена.

"Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната”, спомня си Маркович в свое интервю.

Любовта им е невъзможна, защото той е женен за сръбската звезда Оливера Маркович, артист на Юголсавия, тя – омъжена за Любомир Шарланджиев. Съпругът на Неве знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира.

„Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак след снимките, когато се върнах в Белград. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие...“, споделя още актьорът.

За ролите си в „Крадецът на праскови“ Маркович и Коканова получават наградите за мъжка и женска роля на Фестивала на българското кино „Златната роза“, но в живота голямата награда им се изплъзва. Седем години те крият тази невъзможна любов. Тя е любов на откраднати мигове, целувки, на тайни срещи и обреченост. Прекрасна любов, заради която времето спира, въздухът застива и земята спира да се върти, само за да даде повече пространство и минути на влюбените да се обичат.

На червения килим във Венеция обаче ги възприемат официално като двойка и именно там Раде и Невена изживяват най-вълшебните си десет дни. В началото на 70-те години двамата слагат край на бурния си роман, но остават приятели до края на дните си.

„Аз бях готов за нея. Желанието е едно, но в живота често става другояче. Изправяш се пред стена, която са иззидали някакви хора. Невъзможно е да се озовеш от другата страна. Стената е висока. Така беше тогава. Беше застрашена кариерата й. Вярвам, че са я съветвали, че са й говорили, че трябва да се отрече от мен. Бях готов да я приема. Разведох се веднага след като се върнах от България, след края на снимките. Разведох се, макар че бях женен отдавна, имахме голям син. Истината е, че краят на този брак вече беше наченат. Не се страхувах от нищо, не се колебаех. По това време имаше известен в цяла Югославия слоган „Оливера и Раде Маркович“. Хората бяха много изненадани от развода ни. Те не знаеха, че чувствата ни бяха изразходвани. Разделихме се като приятели, целунахме се и готово. Аз чаках моята Невена“, разказва Маркович.

Сръбският актьор така и не я дочаква. Коканова не напуска съпруга си. Екранните партньори от филма „Крадецът на праскови“ се разделят и в живота. Както се случва с всяка необикновена любов. Тази обаче има продължение – във вечността.

В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.

“Когато снимахме “Крадецът на праскови”, ни беше забранено да изказваме истинските си чувства. Тогава бяха други времена. Югославия беше на една страна, а България – на друга. Политиката диктуваше дори и личните чувства. По едно време ми идваше да зарежа артистичния си живот, защото ми беше писнало да съм артист на сцената и извън нея”, споделя Маркович.

Невена си отива от този свят на 3 юни 2000 г., на 61 г. Коварната болест рак отнема живота на голямата актриса, която до последно не свежда глава, никога не се оплаква и запазва статута си на вечната и незабравимата. Последният й пристан е с. Иглика в Еленския Балкан, където тя избира да линее тихо и достойно.

От този свят, десет години по-късно в хърватския град Забок си отива и нейната голяма любов – Раде Маркович. След смъртта му става ясно, че той е запазил всички писма, които са си разменяли с голямата му любов Невена. Раде е съхранил нейни невероятни изповеди, съвместни снимки от кинофестивали от цял свят, както и фотоси на красивата българска актриса.

Раде не може да се прости с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на стопената от болестта Невена.Той угасва десетилетие след нея, на 88 години, в хърватския град Забок. Там Маркович съхранявал всички любовни писма от Невена, писани тайно до него. Синът му Горан е категоричен, че ще запази кореспонденцията. Макар писмата да не са от майка му, не смята, че трябва да ги унищожи.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички