Той е един от най-вълнуващите, многолики, ексцентрични, смели и продуктивни български артисти. Определя се като гражданин на света, на който му се случва да твори най-добре, пътувайки по магистрала Тракия. Днес ви срещаме с Иво Димчев, който скоро ще празнува 20 години на сцена (а както става ясно в разговора ни, реално са доста повече). В специалното му интервю за Modernity.bg, Иво говори открито за това какво му е дала и какво му е взела сцената, кое е окей да остане неразбрано и за това какво да очакваме от спектакъла "ОФ!20“ на 4-ти октомври в зала 1 на НДК.

20 години на световната експериментална сцена - ако можеше да опишеш тези две десетилетия с една дума или звук, какъв би бил той? 

Имам една любима фраза от песента Райна Кабаиванска - Лудница си тиии!!! Мисля, че много чудесно пасва на кариерата ми. И разбира се ОФ, което може би е намек за леко отегчение и умора, може би намек за едни 20 години, в които съм бил OFF/извън/ всякакви рамки, релси и утъпкани пътеки. Но не мога да не спомена и една друга любима референция на ОФ - Отечествен Фронт. Моето присъствие в отечеството ми и като подрастващ човек и като професионален артист винаги е представлявало една особена борба срещу една особена резистенция, което особено ми е допадало, а и в която борба и себеотстояване аз твърдо вярвам. 

И изобщо какво е чувството да празнуваш 20 години на сцена? Много или малко ти се струват? 

На сцена съм от много повече, да речем от 12 годишен, което прави 37 години на сцена, но от 20 показвам работата си по световните сцени. Преди 20 години за първи път изиграх солото си Лили Хендел на международен фестивал в Унгария, където ми дадоха първа награда и от тогава не съм се спрял. Не знам дали са много или малко. Удоволствието от сцената сега е същото, дори е по-голямо. Очевидно 20 не стигат и не съм се наситил на това безумие изкуството и скоро няма изгледи да се наситя, защото непрекъснато откривам нови тайни и нови красоти. 

Какво ти даде и какво ти взе сцената за тези 20 години? 

През сцената се срещнах със себе си по един достоен, красив и безболезнен начин. Ако не беше сцената тази среща щеше да е може би фатална. Сцената ме научи и на уважение и грижа към другия, дори и към непознатия, нещо което не знам, дали щях да успея в други обстоятелства да усетя и развия. Взе ми травмите, самотата и болката и ги превърна в музика, театър, смях и златни помпони. 

След толкова спектакли, песни и провокации – има ли нещо, което все още те плаши да покажеш пред публика? 

Обикновено нещата които са ме плашили са първите, които съм показал на хората. За мен травмата, болката и страха са преди всичко драматургия и повод за разговор през изкуството. 

„ОФ!20“ обещава да е всичко, което публиката не очаква - кое е най- изненадващото нещо, което самият ти си открил за себе си, докато подготвяше този спектакъл? 

Зала 1 е едно много специфично пространство. Харесва ми там елемента “дистанция", който определено искам да обиграя. Друго няма да издавам. Разбира се гръбнака на шоуто ще бъдат най - красивите ми песни, които съм писал на български и на английски. Добре де, ще има една, две на руски и на турски със сигурност, не мога да си кривя душата. 

Твоите концерти са като едновременно Бродуей, Златният Орфей и парти в Берлин - къде се чувстваш най - у дома си като артист? 

Аз съм гражданин на света и това си личи много ясно в музиката която правя. Не бих могъл да се заключа в музикален стил, език или тематика. Когато съм в Щатите пиша музика, която рефлектира живота ми там, когато съм в България музиката ми отразява тази действителност. Истината е, че където и да се намирам физичеси, моето въображение е свободно да се превъплащава в каквото си реши. Освен това харесвам контрастите. Обичам да пренасям българската си публика в пространствата на по- американските си песни, но и обожавам да се наслаждавам на реакциите на публиката ми в Манхатън или Холивуд, когато им запея Баница , Халал или “Кво кат съм дебела да не съм умрела”. Като артист се чувствам в къщи, където срещам публика, която ме разбира и приема. 

Работил си и играеш по целия свят - София, Ню Йорк, Токио, Лондон, Берлин. Има ли място, което особено те променя или зарежда творчески? 

Лос Анжелис и по-специално Холивуд е мястото, което ми действа особено вдъхновяващо. Там има едно спокойствие, едно много красиви залези и една особена тъга. Но факт е, че най много песни съм създал в колата ми по магистрала Тракия, на разни летища, в стаята ми в Ню Йорк и разбира се в домът ми в София. 

BBC те нарича „културен феномен“, Ролинг Стоун - „сублимен“ глас. Ти самият как би описал гласа си? 

Бих го нарека обикновен ГЕЙ глас в кръга на шегата, защото моят глас може да бъде много нежен, бароков и емоционален. Преди да започна да пиша песни, аз правех всякакви вокални извращения с гласа си, защото той обслужваше найвече експерименталните ми спектакли и за мен беше важно гласът ми да е театрален, абсурден, многопланов. Когато открих, че мога да пиша песни, тогава се запознах с нежният си глас, този който прегръща и обгрижва аудиторията. Отне ми време да свикна с него и въобще да свикна, че мога да бъда толкова спокоен, мек и уязвим като звучене и артистична позиция. Но се приех такъв и за това най-много ми помогна обратната връзка на публиката. 

Кое е онова, което хората никога не разбират за теб - и ти е напълно окей да остане неразбрано? 

Моята естетическа еклектичност и цялата противоречивост в артистизма ми. Тази странна съвкупност от болезнена нежност и радикален цинизъм е крайно необичайна и аз разбирам всички, които имат резистенция към това. И разбира се съм безкрайно благодарен на всички, които са ме приели такъв и не ме съдят за това. 

В „ОФ!20“ ще има специални гости от няколко континента - можеш ли да разкриеш малка тайна: какво свързва всички тези хора на една сцена? 

Това са артисти, с които съм срещнал на международната сцена, направили са ми силно впечатление и между нас се е запалила искрата на вдъхновението. Всяка такава среща ме е извадила от удобното и познатото и ме научила на нещо ново. Моята покана към тях да бъдат част от ОФ20 е израз на уважението и признателността ми. 

След „ОФ!20“ накъде? Кои граници ти се иска да размиваш още - в музиката, театъра или може би някъде съвсем неочаквано? 

Нямам идея, не обичам да мисля в дълга перспектива. Нищо чудно да режисирам авторски музикален филм. След документалния филм за мен “В Ада с Иво” в чието 5 годишно създаване участвах доста усилено запали тази кинаджийска искра, която има шанс да се превърне в едно красиво огнище. Каквото и да захвана музиката и песните ще останат в центъра. В тях съм наймного себе си. Човек не може да се скрие зад гласа си.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички