Малък орган в Източна Германия е хедлайнерът на най-бавния концерт в света. Той свири едно и също музикално произведение от композитора Джон Кейдж с ледниково темпо от близо 25 години.

Рядка промяна на акорда в сряда — от седем ноти на осем — представляваше завършването на около 4% от 639-годишното начинание на проекта за органи „Джон Кейдж“ в Халберщат. Това беше исторически момент в средновековната църква „Бурчарди“ в Халберщат, Германия, който отразява миналото, настоящето и бъдещето на проекта, както и на тези, които следят неговия — макар и много бавен — напредък.

„Колкото бързо се развива светът ни, мисля, че е прекрасно място да бъдеш, да дойдеш на себе си и просто да бъдеш докоснат от това „да бъдеш там“, каза Анели Боргман, председател на настоятелството на проекта за органи „Джон Кейдж“ в Халберщат.

Източник: Profimedia

Въпреки че проектът е започнал през 2000 г., изпълнението е започнало на 5 септември 2001 г. — 89-ия рожден ден на Кейдж — с мълчалива пауза, която е продължила до 5 февруари 2003 г., когато първите акорди са могли да бъдат чути.

Композицията, наречена „ORGAN²/ASLSP (As SLOW aS Possible)“, е планирана да завърши на 4 септември 2640 г.

Електрическа вентилаторна система изпраща вятър в органа, за да създаде непрекъснат звук. Смяната на акорда, извършена ръчно, означава, че звукът на органните тръби се променя или защото се добавят нови звуци, или защото съществуващите звуци свършват.

Повече от 150 души се събраха в църквата в сряда, за да станат свидетели на 17-ата смяна на акорда в произведението, а десетки други гледаха предаване на живо отвън.

Източник: Profimedia

В продължение на три минути тълпата слушаше „стария“ акорд със седемте му тръби. След това в малкия орган беше поставена осма тръба, носейки със себе си нов звук, който отекна из цялата църква. Зрителите слушаха още три минути – някои снимаха с мобилни телефони, други попиваха всичко със затворени очи и наведени глави – преди да избухнат в аплодисменти и викове „браво!“.

„Това е много фина разлика“, каза Джефри Лепендорф, изпълнителен директор на John Cage Trust в Ню Йорк. „Има по-висок звук, който е малко по-изразен.“

Източник: Profimedia

Музиката на Кейдж вдъхновява и след смъртта му

Кейдж, американски авангарден композитор, е роден в Лос Анджелис през 1912 г. и умира в Ню Йорк през 1992 г. Той е бил и известен музикален теоретик, художник и философ, чието единствено ръководство за това произведение е било да го изсвири възможно най-бавно и възможно най-тихо. Първоначално той я композира за пиано през 1985 г. и я актуализира за орган през 1987 г. След смъртта му тя е преосмислена в 639-годишния проект.

Интерпретацията на композицията в Халберщат е довела до това, че най-малката част е с продължителност един месец. Други части – както и паузите – могат да продължат с години.

Източник: Profimedia

Проектът е трансформирал църквата Бурчарди, която е била до голяма степен в руини, преди да бъдат събрани средства за нов покрив и други ремонти, за да се превърне произведението в реалност. Звукът там обгръща посетителите в цялата църква и им дава нови преживявания, докато се движат през празното пространство.

„Мисля, че наистина органът свири на църквата, а не обратното“, каза Лепендорф. „Премествате се с пет сантиметра във всяка посока и звучи не съвсем различно – много различно.“

Източник: Profimedia

Поколения стопани осигуряват бъдещето на органа

Произведението ще продължи 639 години, от 2001 до 2640. Времевата рамка е избрана, за да отдаде почит на исторически орган в Халберщат, който датира от 1361 г. или 639 години преди проектът да бъде стартиран през 2000 г., според Боргман.

Времевата рамка позволява на стопаните на проекта и посетителите да размишляват не само върху наследството на Кейдж, но и върху своето собствено като пазители на орган, който ще ги надживее, тъй като всяка смяна на акорд зависи от ново поколение музиканти, доброволци и занаятчии, за да поддържат произведението.

55-годишният фен на Кейдж — Майкъл Барнет от Глазгоу, Шотландия, каза, че присъствието на смяната на акорд е било нещо от списъка му с желания. „Това е просто едно от онези неща, едно от онези уникални неща в света на музиката“, каза той. „Идва и си мислиш: „Просто искам да направя това нещо веднъж.“

Източник: Profimedia

Барнет и други ентусиасти също обсъждат как ще изглежда светът до края на произведението. „Просто се чудиш какво ще остане тук след около 600 години“, каза Барнет. „Кой ще дойде на последното изпълнение? Ще бъде ли сградата все още тук? Ще работи ли органът все още? Какъв ще бъде светът?“

Органът, поне, е построен, за да издържи. Строителят на органи Йоханес Хюфкен каза, че тръбите, които е изработил за това, ще издържат поне още 500 години.

„Този ​​проект на Джон Кейдж е добър пример за мислене напред за следващото поколение — мислене извън рамките, отвъд напълно нормалното и традиционното“, каза той. Следващата смяна на акорда ще се състои на 5 октомври 2027 г., когато общият звук ще бъде намален чрез освобождаване на тръбата E4.

Наследствените „финални билети“ за финала на 4 септември 2640 г. вече се продават за 2640 евро (3045 долара).

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички