В един идеален свят всички щяхме да бъдем емоционално зрели хора, умеещи да общуват, и щяхме да имаме връзки с подобни на нас партньори. Но за съжаление на онези от нас, които предпочитат да обсъждат нещата вербално или обичат да говорят повече, понякога се оказваме с партньор, който замълчава, когато възникне конфликт. Ако някога сте били обект на такова „мълчаливо наказание“ и това ви е довело до емоционална криза, тази статия е за вас.

Първо, нека дадем кратко определение: „Мълчаливото наказание“ (silent treatment) представлява необяснимо, неопределено във времето и целенасочено прекъсване на връзката и комуникацията, с цел упражняване на контрол или манипулация върху другия партньор“, обяснява пред Cosmopolitan Стейси Хъбард – семеен и брачен терапевт от Орегон.

Разбира се, понякога това изглежда като демонстративно игнориране на въпросите ви или на опитите ви за свързване. Но може да означава и въздържане от положителни невербални реакции (като усмивки, зрителен контакт, нежни докосвания) или замяната им с жестове, които излъчват презрение – например подигравателно подсмихване или въртене на очи А тъй като живеем в ерата на смартфоните, „това може да включва и липса на отговор на текстови съобщения“, добавя тя.

Но нека преминем към въпроса, който вероятно ви вълнува най-много: защо, по дяволите, партньорът ми замълчава и наистина ли е толкова зле, колкото изглежда? По-нататък терапевти, специализирани в работата с двойки, обясняват какво се крие зад това „радиомълчание“, какво означава то за връзката ви и как да възстановите диалога.

Източник: Shutterstock

Да, наистина е толкова зле

Казано направо, „мълчаливото наказание“ не е нито здравословен, нито ефективен начин за справяне с конфликти или с трудни за преглъщане емоции – като разочарование, гняв или обида. „Мълчаливото наказание“ винаги е повод за притеснение, но става особено тревожно, ако се прилага редовно“, казва Панганибан.

„Да бъдеш обект на „мълчаливо наказание“ може да бъде изключително мъчително за партньора, към когото е насочено“, отбелязва Панганибан. Ако някога ти се е налагало да просиш дори една сричка – да не говорим за цяло изречение – от човек, който твърдо е решил да те игнорира напълно, значи знаеш колко е вярно това.

Изведнъж човекът, който би трябвало да е твоят довереник и най-голям поддръжник, първият, на когото звъниш, и най-добрият ти приятел, става толкова склонен да отговори на съобщенията или обажданията ти, колкото е вероятно някоя знаменитост, по която си падаш, внезапно да ти пише на лични. С това идва и лавина от съмнения и отчаяние, която те затрупва с въпроси за това какви са отношенията ви и дали връзката ви ще издържи на бурята.

Погледнато през призмата на теорията за привързаността, човекът, който би трябвало да бъде вашата „сигурна база“, внезапно се превръща в източник на несигурност. С течение на времето това може да създаде усещането, че вниманието, любовта и грижата на любимия човек са условни, което „започва да влияе на нивото на доверие във връзката“, казва Панганибан.

„Доверието изисква и двамата партньори да чувстват, че другият ги подкрепя по всяко време (дори по време на конфликт)“, обяснява тя. Когато единият партньор се отдръпне, вместо да работи по решаването на проблема, другият може да започне да се пита дали партньорът му наистина мисли за неговото добро.

Нещо повече – Панганибан отбелязва, че прилагането на „мълчание“ лишава връзката от възможността да извлече ползите от здравословното управление на конфликти, като взаимно разбиране, емоционална близост и шанс за сближаване, което прави връзката още по-силна.

Източник: Shutterstock

Защо избираме мълчанието?

Прилагането на мълчание е толкова ефективно, колкото презерватив с дупки... тогава защо хората го правят? Отчасти защото мнозина от нас никога не са се научили как реално да разрешават конфликти.

Едва ли някой от нас е посещавал курс по „Как да спорим по-добре“ в училище. Вместо това, ние сме получили своите „уроци“ по разрешаване на конфликти от близки хора, които са разчитали на неефективни (чети: откровено вредни) методи, за да изразят болката си, да наложат мнението си или да задоволят собствените си нужди. Според Хъбард, много възрастни, които използват мълчанието като наказание, са ставали свидетели как родителите им са правили същото, когато са били деца, или самите те са били обект на такова поведение.

„Когато едно дете често е подлагано на мълчание от страна на родител, то може да възприеме това поведение и, пораствайки, самото то да започне да използва мълчанието във връзките си“, казва Кристин Кейн – лицензиран клиничен консултант от Илинойс.

От друга страна, някои деца научават, че единственият начин да възстановят връзката е да оставят собствените си нужди на заден план и да насочат цялата си енергия към това да умилостивят отдръпналия се родител. Като възрастни, тази склонност да поставят емоционалните нужди на другия пред своите собствени може да ги направи особено уязвими към връзки, в които те многократно стават обект на мълчаливо наказание, обяснява тя.

Източник: Shutterstock

Когато тялото ви натисне бутона „изключване на звука“

Не всяко мълчание е пресметнат, коварен опит да контролирате партньора си като марионетка. Понякога това е знак, че нервната система на човек е преминала в режим на свръхактивност.

В общество, което ни учи да поставяме продуктивността пред удоволствието и да продължаваме напред, вместо да забавим темпото, не ни учат непременно как да се вслушваме в телата си... въпреки че живеем в тях денонощно. В резултат на това хората невинаги осъзнават физиологичните симптоми, които подсказват, че е време да се оттеглят от един спор, отбелязва Панганибан.

Тя обяснява: когато се карате с любим човек, тялото ви не възприема разногласието просто като поредния обикновен спор. „Партньорът ни е най-важният човек в живота ни, затова, когато сме в конфликт с него, това се усеща като заплаха за нашата безопасност – и тялото ни реагира именно така“, казва тя.

Когато нервната ви система възприеме несъгласието с партньора като сериозна заплаха, „в тялото ви започват поредица от физиологични промени“, казва Панганибан. „Сърдечният ритъм се учестява, тялото отделя адреналин и кортизол, а кръвоснабдяването към бъбреците, храносмилателния тракт и определени части на мозъка намалява или спира.“

Тези промени затрудняват използването на здравословни комуникационни умения, като ясното мислене, откритото слушане и емпатичния отговор. В такъв момент някои хора реагират, като влизат в остър конфликт.

Източник: Shutterstock

„Мълчаливо наказание“ срещу „издигане на стена“ (stonewalling)

Когато някой замълчи по време на конфликт, защото нервната му система е излязла от равновесие, това може много да прилича на „мълчаливо наказание“ (silent treatment), но всъщност може да става въпрос за „издигане на стена“ (stonewalling). Терминът stonewalling, популяризиран от изследователите на връзките от института „Готман“, описва състояние на пълно затваряне в себе си и липса на реакция по време на конфликт – често защото човекът е физиологично претоварен (т.е. „залят“), обяснява Хъбард.

„Външно, издигането на стена и мълчаливото наказание може да изглеждат по един и същи начин“, казва тя. Разликата обаче се крие в намерението. „Издигането на стена възниква, когато човек изпадне в състояние на силна физиологична възбуда и се отдръпне, опитвайки се да намали напрежението и да възвърне вътрешното си равновесие“, пояснява Панганибан. За разлика от това, мълчаливото наказание може да бъде съзнателен опит да се накаже партньорът, да се избегне поемането на отговорност или да се заобиколи труден разговор, допълва тя.

Това не означава, че stonewalling е приемливо поведение. „Това е вредно“, казва Хъбард. Всъщност, това е един от „Четиримата конници“ – модели на конфликтно поведение, които изследователите от екипа на Готман определят като предвестници на разпадането на една връзка. (За справка: останалите три са презрението, критиката и защитната реакция).

Какво да правите, когато партньорът ви „изключи“ (замълчи)

Човек, който прилага „мълчаливо наказание“, може би се опитва да ви накара да се чувствате некомфортно, докато човекът, който „издига стена“, всъщност се опитва да осигури комфорт за самия себе си. Независимо дали партньорът ви е замълчал, защото прилага тактиката на „мълчаливото наказание“, или защото се чувства толкова претоварен, че напълно се е затворил за комуникация – нито едно от двете не е добър знак за връзката ви.

Все пак, не е нужно да знаете точно защо партньорът ви се дистанцира, за да разберете, че това мълчание ви наранява – и че искате да предприемете стъпки, за да сложите край на това.

Източник: Shutterstock

1. Назовете нуждите си

Ако искате връзката ви да продължи дълго, Кейн съветва да съберете смелост и да споделите как ви влияе това, че партньорът ви се отдръпва и спира да общува с вас.

Тя предлага следната формулировка: „Когато замълчиш, се чувствам ________ (безполезен/на, изоставен/а, недостатъчно добър/а и т.н.). _________ (майка ми, баща ми, приятел, бивш партньор и т.н.) правеше същото и това отключва у мен болезнени спомени. Можем ли да намерим начин да общуваме по-добре, така че да не стигаме отново дотук?“

Разбира се, не е нужно да сте били подлагани на „мълчаливо наказание“ в миналото – нито пък да разнищвате детските си травми – за да имате основание да искате партньорът ви просто да не „изчезва“ безследно. Можете да подходите и по-просто: „Когато спреш да говориш с мен, без да обясниш защо, се чувствам отхвърлен/а. Бих искал/а заедно да намерим друг начин за справяне с подобни моменти.“

Целта не е да кажете „перфектните думи“, а да стане ясно, че мълчанието на партньора ви е неприемливо за вас.

2. Влезте в ролята на детектив

Макар че не можете да разберете намеренията на някого, просто като анализирате действията му, подобен анализ може да бъде полезно упражнение. То ще ви помогне да прецените дали това е връзка, която наистина искате да продължи в дългосрочен план.

Ако партньорът ви има склонност да се свива в черупката си, когато напрежението се покачи, или споделя, че се чувства „претоварен“ (емоционално залят), възможно е той да изпитва т.нар. „емоционално претоварване“ (flooding). От друга страна, ако мълчанието настъпва всеки път, когато поставите граница, изразите нужда или направите нещо, което не му харесва, това може да е опит за упражняване на контрол.

Източник: Shutterstock

3. Научете се да разпознавате предупредителните знаци

И така, разговаряте с партньора си и той е напълно отворен за диалог? Страхотно! Ако вие и партньорът ви – може би с помощта на семеен терапевт (намиг-намиг) – установите, че физиологичното претоварване играе роля, Панганибан препоръчва и двамата да се запознаете със своите лични предупредителни знаци.

„Разпознаването на състоянието на претоварване може да бъде трудно, тъй като всеки има различни физиологични индикатори. Затова е важно и двамата партньори да знаят какви са те“, казва тя. При някои хора издайнически знак е пресъхването на устата; при други – мускулното напрежение; а при мнозина – учестеното сърцебиене. След като и двамата сте наясно с тези признаци, можете да изготвите план за действие, когато те се появят, обяснява тя.

4. Създайте си ритуал за моментите на претоварване

Технически погледнато, ритуалът за моментите на претоварване е стратегия за овладяване на състоянието, преди то да доведе до пълно затваряне в себе си (т.нар. stonewalling). Но дори мълчанието на партньора ви да не се дължи на „прегряла“ нервна система, самият принцип – да съобщите, че имате нужда от пространство, и да уточните кога ще възобновите разговора – може да ви предпази от това мълчанието да ви вкара в спирала от негативни емоции.

Хъбард предлага да изберете една конкретна дума – нещо като „сигурна дума“ (подобно на тези, използвани в други контексти) – която всеки от вас може да използва, за да сигнализира, че има нужда от пауза, но възнамерява да се върне към разговора след 20 или 30 минути. Панганибан добавя, че това може да бъде и невербален сигнал – например жест с ръце за „тайм-аут“ (прекъсване), който предава същото послание.

Целта на тази пауза е да се намали физиологичното напрежение чрез дейности, които ви успокояват, обяснява Панганибан. „Това може да бъде дълбоко дишане, разходка, занимание с хоби, гледане на телевизия или каквото и да е друго, което ще отвлече вниманието ви от конфликта и ще върне тялото ви в нормално състояние“, казва тя.

Според Панганибан най-важната част е връщането към разговора в уговореното време – тя препоръчва това да стане не по-късно от 24 часа след прекъсването. Както отбелязва Хъбард: „В този ритуал е заложено очакването, че и двамата партньори ще се върнат към разговора, вместо единият да бъде оставен да чака безкрайно дълго.“ Разбира се, дори най-обмисленият ритуал за справяне с емоционалното претоварване е напълно безполезен, ако партньорът ви откаже да участва. А ако той продължава да прибягва до „мълчаливото наказание“ – дори след като сте му казали колко много ви боли от това? Е, може би това говори само по себе си…

Прочети още

Виж всички