Добре известен и често романтизиран факт е, че сестрите Бронте и брат им умират млади, един след друг, оставяйки след себе си мрачни шедьоври, пропити с тягостна и драматична атмосферата. Официалната версия е, че всички са страдали от туберкулоза или от усложнения, свързани с нея, а неофициалната гласи, че са умрели от мъка един за друг. Но има и един съвсем реален и смущаващ фактор, допринесъл за болестите им през целия живот и за ранната им смърт: те са прекарали живота си, пиейки вода, замърсена от местното гробище, а вероятно и от местните нужници.

Едно разследване от 1850 г., проведено от Бенджамин Хершел Бабидж, разкрива тревожни факти за условията на живот в Хауърт - малкото градче, в което живеели семейство Бронте. Разследването било инициирано от Патрик Бронте, бащата на писателите и местен енорийски свещеник, малко след смъртта на Емили (1848 г., на 30 години), Брануел (1848 г., на 31 години) и Ан (1849 г., на 29 години).

Бабидж установил, че смъртността в Хауърт била значително по-висока в сравнение с тази в други близки населени места със сходни размери. 41,6% от жителите умирали, преди да навършат 6 години, а средната възраст на смъртта била едва 25,8 години. Шарлот щяла да почине през 1855 г., на 38-годишна възраст, от заболяване, което днес би могло да бъде лекувано. Патрик надживял всичките си деца.

В опит да открие причините за тези стряскащи статистически данни Бабидж установил, наред с други проблеми, че в града нямало достатъчно нужници за населението, а съществуващите били мръсни, без подходяща отводнителна система, и което е особено странно, разположени на прекалено публични места.

„Два от използваните нужници, всеки от които обслужва по дванадесет семейства, се намират на glawnata улица - не само в полезрението на къщите, но и изложени на погледите на минувачите. Третият пък, сякаш дори подобно местоположение не било достатъчно уединено, бил разположен на възвишение, от което се откривала гледка към цялата главна улица“, пише Бабидж.

Помийната яма под единия от тези нужници понякога преливала директно на улицата, а водоизточник се намирал само на около два метра от вратата му.

След това било установено и състоянието на гробището, разположено на хълм точно срещу пасторския дом, в който живеело семейство Бронте. Според Бабидж то било прекомерно препълнено с гробове, лошо организирано и с недостатъчно проветряване. Ситуацията била толкова тежка, че частите от разлагането на погребаните тела прониквали във водоснабдителната система на града.

Продължителното излагане на вредни бактерии вероятно е отслабвало организма на членовете на семейство Бронте, възпрепятствало е нормалното им физическо развитие и ги е правело по-уязвими към други заболявания.

Е, добре... На теория историята все още звучи романтично, предполагам — цяло семейство от млади, блестящи писатели умира, след като пие вода от гробището. Има ли нещо по-готическо от това?

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички