Култура /

Вечната привлекателност на лошите момчета от ТВ ерата на 2000-те

Култура Кино Вяра Стойкова 07 Октомври 2024

Мъжете през 2024-та година са нежни, деликатни и съобразителни. Това е ерата, в която атлетични футболисти плетат гривни, за да засвидетелстват любовта си. Ерата, в която секси знаменитости с гордост показват уязвимостта си и се наричат “Golden Retriever Boyfriend”. Ерата, в която Тимъти Шаламе с нежните си ръце влиза в ролята на Уили Уонка през деня, а вечер е на концерт на Бионсе заедно с Кайли Дженър.

Но… мина известно време, откакто мъжете просто ни подкосяваха коленете и толкова. И знам каква е причината.

Добрите момчета, нежните романтици и гаджетата, послушни като домашни любимци - това не са онези мъже, които подлудяваха тийнейджърските ни хормони между 2000-та и 2010-та година. Говоря ви за Нейтън Скот от One Tree Hill, Чък Бас от “Клюкарката”, Деймън Салватор от “Дневниците на вампира”, Джес Мариано от “Момичетата Гилмор” или пък Логан Ехолс от “Вероника Марс”.

Истинският crème de la crème на емоционално недостъпните секси пичове, които изглеждаха леко жестоки в началото, но така всъщност маскираха деликатното си его.

Преди Тейлър Суифт да напише няколко албума за лошите момчета в живота си, имаше цял екип от сценаристи на телевизионни сериали, които ни поднасяха на тепсия идеалните лоши момчета. И всички ние бяхме попаднали в капана им.

Тези момчета стоят в пълна противоположност на представителите на Gen Z поколението, които се славят със своята емоционална зрялост, липса на токсичност и страх от традиционно “женските” характеристики. Момчета като братята от сериала “Бриджъртън”, които те гледат влюбено и копнеят за теб, сякаш само за това са родени.

Но има нещо в онези лоши момчета, което все още ни привлича. Ето защо “Момичетата Гилмор” и “Дневниците на вампира” продължават да се стриймват от милиони, макар да са били на екран преди 15 години. И защо репликата “Аз съм Чък Бас” продължава да предизвиква бурни реакции.

Макар формулата за романтика да се е променила, очевидно все още има нещо много привлекателно в мъжете, които доминираха екрана преди 10-15 години. Може би е, защото тези лоши момчета разчупваха един друг стереотип - че доброто момче винаги побеждава и получава хепи енд. Или пък са ни привличали толкова, защото от време на време виждахме как един токсичен мъж страда по своята любима и е това е било най-близкото нещо до мужка уязвимост, която сме виждали в едни времена, в които мъжка уязвимост просто нямаше (поне на показ).

В тази ера, доброто момче беше силно, тихо и замислено - лишено от емоционалност, защото някак винаги правеше и казваше правилните неща и тайно предпазваше главната героиня от грешките ѝ. Спомнете си за Дийн от “Момичетата Гилмор”, Лукас Скот от “One Tree Hill” и Стефан Салватор от “Дневниците на вампира”. Те бяха нещо като 2D изображение, в сравнение с опасните, секси и лоши Логан, Нейтън и Деймън.

Бих казала, че това, което продължава да носи точки на тези лоши момчета, е фактът, че не бяха напълно неспасяеми. Винаги имаше проблясък на някакво изклупление и промяна, пропукване в бронята. Винаги имаше някаква причина за тяхното поведение, колкото и нескопосона и зле измислена да беше тя.

Бащата на Чък Бас не го обичаше. Нейтън Скот също имаше проблеми с баща си и доведен брат, който искаше мястото му в баскетболния отбор. Деймън Салватор имаше гадже, което му е изневерило с брат му, след като го е превърнала в безсмъртен вампир.

Тези истории доказват, че ябълката загнива от сърцевината си. И ако има причина за тяхната жестокост, то има и начин да бъде поправена. А скритата нежност в тези мъже, е връзката им с днешните добрички и послушни момчета. И двата прототипа в един момент свалят гарда и защитите си. Е, лошото момче първо трябва да премине през редица предизвикателства, за да покаже чувствата си, но нещата в крайна сметка се получават. В крайна сметка лошото момче жертва част от токсичната си мъжественост и всичко си идва на мястото.

Тази жертва е нужна в романтичния жанр. Уязвимостта сякаш е задължителна, за да имаме щастлив край. Разликата в днешно време е, че публиката иска много повече от трагична история, за да се влюби в даден персонаж. Но понякога, когато си лежа на дивана, ми се иска отново да погледам някой секси мъж, който има емоционалната палитра на хлебарка. Какво да ви кажа - 2000-те все още са живи в мен!