Павел Матев е от онези български писатели, чиито думи живеят вечно - в книгите им и в песните, които вдъхват нов живот на лириката. Десетки са песните, вдъхновени от стихотворенията му, а Лили Иванова, Нели Рангелова, Тоника СВ са само част от изпълнителите, имали честта да изпеят думите му. 

Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско, в бедно семейство. Баща му е самоук, но известен цигулар, знаещ хиляди народни песни, но умира рано, а майка му е земеделска работничка. Павел Матев има брат и сестра. Детството на поета е бедно – бил е пастир, орач, жътвар, градинар, косач и лозар. За да отиде в гимназия в Чирпан, майка му продавала косата си на фризьори за 2500 тогавашни лева, колкото била таксата за гимназията. Това провокира Павел Матев да напише през 1954 г. стихотворението „Писмо до мама“, което 20 години по-късно става голям хит в изпълнение на Емил Димитров.

Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. По това време младият Матев вече пише, публикува, а малко по-късно стихотворението „Писмо до мама“ е включено във втората му стихосбирка. Завършва славянска филология в Софийския университет през 1949 г. Работи известно време в Комитета по кинематография, зам.-главен редактор на сп. „Пламък“, главен редактор на сп. „Септември“, председател на Комитета за изкуство и култура в продължение на девет години. 

В периода 1978-1979 г. оглавява Комитета за българите в чужбина. Бил е депутат в V, VI и VII Народно събрание. Въпреки обществената си ангажираност Матев не спира да пише и има над 40 издадени стихосбирки. В началото на 2000 г. поетът драматично напуска апартамента си в центъра на София, принуден от тогавашната власт. Премества се в малка къща в покрайнините на София, където написва последните си книги. Умира на 4 февруари 2006 г. в София от заболяване. 

Източник: Shutterstock

Нека днес си припомним някои от най-красивите му стихотворения: 

* * *

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?

* * *

Мен ме измъчва красотата

Тишина.
След изгубената битка
няма вече ни знак, ни сигнал.
Само сянката ми любопитна
изпълнява своя ритуал.

Само тъмни влакове внезапно
изтрещяват над потулен мост.
И при мен се връща многократно
все един отчаян парадокс:

Как се сменя любовта с омраза,
как се раждат траурни цветя?
И защо тополите запазват
не листата си,
а чуждите гнезда? 

* * *

Без теб

Искам те единствено за мен,
ти истинска си и прекрасна,
без теб е празен всеки ден,
без теб искрата в мен угасна.

Искам те единствено за мен,
ти жива си и вдъхновяваща,
без теб сърцето е ограбено,
без теб душата е блуждаеща.

Искам те единствено за мен,
ти смисъл си, ти си желание,
без теб светът ми е унищожен,
без теб животът ми е наказание.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички