Дора Габе – едно име, което звучи нежно като стих, пропито с емоция и съдба. Тя е жената, чиито думи разплакват, чиито стихове остават в сърцата на поколения, но чието лично щастие остава като недописан ред. Нека надникнем в живота на тази изключителна поетеса, която обичаше до болка.

Българската писателка от еврейски произход с истинско име Изидора Пейсах, е една много интересна и магнетична историческа личност, част от тогавашния елит. Дъщеря е на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Екатерина Самойловна Дуел е майката на Дора Габе. Тя пък е дъщеря на богат търговец на зърнени храни и собственик на фабрика за спирт.

Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет. По-късно учи френска филология в Женева и Гренобъл. Така Дора се изгражда като будна и еманципирана девойка, която трудно се подчинява на нормите и иска да живее свободно.

Първите ѝ стихове са публикувани в списание „Мисъл“, а през 1908 година излиза първата ѝ стихосбирка „Теменуги“. Стилът ѝ е лиричен, с дълбоки емоции и изящество на словото. Габе умее да превръща простите неща в поезия – полето, слънцето, нощта, любовта.

Творчеството ѝ обхваща не само поезия, но и проза, детски книги и преводи. Тя е сред първите български автори, които пишат за деца с такава нежност и разбиране. Нейните стихове и приказки за малките са изпълнени с топлина и обич.

Живот между обожание и болка

Но зад красивите стихове се крие една ранима душа. Любовта в живота на Дора Габе е бурна, драматична и често болезнена. Най-голямата ѝ любов е Боян Пенев – литературен критик и историк, мъж с интелект и чар, който покорява сърцето ѝ.

Големият учен внася в живота й широки интереси, страстна любов към сериозната музика, към изобразителното изкуство, досег до световната култура, изключително благодатна среда от писатели, поети, университетски преподаватели, преводачи.

Дора се омъжва за него през 1909 година, но щастието е краткотрайно. Боян Пенев е мъж със свободен дух и неспокоен характер. Бракът им е белязан от страст, ревност и много сълзи. Въпреки любовта си, той често я наранява с безразличие и изневери. 

След смъртта му през 1927 година, тя е съсипана. Остава сама с неугасващата любов и несподелените думи. Никога не успява да преодолее загубата му напълно. Всъщност се оказва, че той ѝ е изневерявал и дори има извънбрачно дете от своята любовница, но се твърди, че нейната толерантност най-вероятно е позволила всичко това. 

Истината е, че Дора Габе е обожавана от много мъже - Йордан Йовков е приятел на брат ѝ и се влюбва силно в нея, но присъщата му стеснителност му пречи да признае чувствата си. Яворов е бил луд по нея и много тежко преживява девическата й незрялост и въздържаност. Дора Габе твърди, че той е написал "Две хубави очи" за нея. Била е много близка на Ян Каспрович. Витезслав Незвал й пише трогателни писма и се кълне, че заедно с тях й изпраща и “доверчивото си сърце”. Вазов, вече възрастен, с удоволствие я посещава, разговаря с нея, чака я да му отиде на гости в деня на смъртта си. Йордан Стубел пък е посветил първата си стихосбирка на Дора Габе и дори ѝ е признал, че ще бъде истински щастлив едва когато се ожени за нея. 

Дълго време се говори, че двете с Елисавета Багряна са в ужасни отношения, защото и двете са били влюбени в Боян, но дамите доказват през годините, че между тях няма вражда, а дори напротив - здраво приятелство, крепящо се на общата им любов към мъж, който отдавна не е между живите.

В крайна сметка Дора Габе надживява всички свои мъже и любови и си отива от този свят на днешния ден преди 42 години. 

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички