Царица Йоанна Савойска, родена като Джована Елизабета Антония Романа Мария на 13 ноември 1907 г. в Рим, Италия, е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III и кралица Елена Петрович Негош от Черна гора. Като четвърто дете в семейството, тя израства във Вила Савоя, където получава класическо образование и развива любов към изкуството и музиката.

Йоанна израства в обкръжението на европейската аристокрация, но семейството й е свързано и с конкретни трудности. Нейният баща, крал Виктор Емануил III, е фигура в силно напрегнато време за Италия – Първата световна война и влизането на Италия в конфликт с други европейски сили. Кралица Елена, от своя страна, произлиза от монархическо семейство Черна гора и играе важна роля в живота на децата си. Йоанна има три братя: Умберто (по-късно крал на Италия), Тито и Джовани.

Йоанна е образована по традиционния начин за европейска аристократка. Тя получава класическо възпитание, включващо френски, латински, история, литература и музика. От ранна възраст показва талант в музиката и изкуствата, като владее пиано и има интереси в рисуването. Въпреки своята аристократична принадлежност, тя остава сравнително скромна и сдържана личност, далеч от публичните изяви на много от нейните съвременници.

Срещата с цар Борис III

През 1927 г., по време на държавно посещение в Италия, младата принцеса Йоанна среща българския цар Борис III. Срещата се случва на обяд, организиран от крал Виктор Емануил III, на който присъстват висши представители на европейските монархии. Според различни исторически източници, срещата между Йоанна и цар Борис III е била момент на мигновена химия и симпатия.

Младата 20-годишна благородничка е една от най-красивите дами по онова време. Според източниците 33-годишният тогава Борис е възхитен, но и малко озадачен, защото Джованна е различна от благородничките, които той познава. Млада, свежа и грациозна, принцесата създава впечатление на весело, чуруликащо птиче.

Източник: Profimedia

Те се виждат отново чак през 1930 година на сватбата на италианския престолонаследник Умберто. Няколко седмици по-късно той й предлага брак в дома на нейната сестра Мафалда. Тя приема.

Първата спънка е тяхното вероизповедание – той е православен, тя – католичка. И двете църкви първоначално не приемат брака, но в края на краищата, след редица перипетии, двамата получават разрешение да се оженят. Като условие те приемат да имат две венчавки – първата по католическия обряд в Италия, а втората – по православните канони в България.

Първата се състои на 25 октомври 1930 г. в италианското градче Асизи.

Няколко дни по-късно цар Борис и принцеса Джована, която приема името Йоанна, в чест на Свети Йоан Рилски, отпътуват за България. От палубата на кораба Борис с удоволствие показва на жена си крайбрежието: „Тук е Ахтопол… А това там е Ропотамо, една очарователна река с почти незасегната флора и фауна – сочеше гордо той от лявата страна на кораба. – Созопол с вятърните си мелници и старите дървени къщи е рай за художниците… Никога няма да видите такива плажове другаде в Европа…”

При пристигането на младоженците на пристанище Бургас, сливенският митрополит Иларион подарява на принцесата иконка на Иисус Христос, която оттогава тя носи винаги в себе си, до края на своя живот. Когато те слизат от парахода, военната музика свири „Шуми Марица”, а няколко десетки възторжени граждани изливат вода върху прекрасните килими пред краката на доста изненаданата царица.

„Един стар обичай – обясни цар Борис. – Да върви всичко гладко като по вода!”

Източник: Profimedia

На 31 октомври 1930 г. младоженците пристигат в София и кортежът им поема през града, украсен с български и италиански знамена. На Лъвов мост, където е построена специална арка, царската двойка е посрещната с хляб и сол, а хиляди софиянци ликуват по улиците на столицата.

Самата брачна церемония се провежда в храма „Свети Александър Невски”.

Живот в България и благотворителна дейност

Като царица, Йоанна бързо печели обичта на българския народ със своята скромност и отдаденост. Тя активно се занимава с благотворителност, като подпомага строежа на болници и сиропиталища. Сред нейните инициативи е изграждането на днешната Университетска болница "Царица Йоанна – ИСУЛ" в София. Също така, по време на Втората световна война, царица Йоанна съдейства за спасяването на българските евреи, като им помага да получат паспорти и да напуснат страната, избягвайки преследванията.

Източник: Profimedia

Изгнание и последни години

След смъртта на цар Борис III през 1943 г. и последвалите политически промени в България, монархията е премахната през 1946 г. Царица Йоанна и децата ѝ са принудени да напуснат страната, като първоначално се установяват в Египет, а по-късно в Испания и накрая в Португалия. През 1993 г., след падането на комунистическия режим, тя се завръща за кратко в България, където е посрещната с голяма обич от народа. Царица Йоанна умира на 26 февруари 2000 г. в Ещорил, Португалия, и е погребана в Асизи, Италия, близо до мястото на сватбата ѝ.

Бракът между Йоанна и Борис III се характеризира със силна любов и взаимно уважение. Според много свидетелства, цар Борис III бил дълбоко влюбен в своята съпруга, а Йоанна, от своя страна, проявявала искрена привързаност и внимание към всички аспекти на живота на България и царската фамилия.

През техния брак, царското семейство изживява както щастливи, така и трудни моменти. Сред тези трудности е политическата ситуация в България, нарастващото напрежение с околните държави и Втората световна война. Йоанна поддържа Борис III не само като съпруга, но и като партньор в тези трудни времена. Това е част от съвместния им живот и съвместната отговорност за бъдещето на България.

Периодът на тяхната любов и обвързаност е смятан за един от стабилните и щастливи етапи в живота на цар Борис III. Те имат двама деца – княгиня Мария Луиза (родена през 1933 г.) и престолонаследника Симеон (роден през 1937 г.).

Тази любов е една от онези, които остават в историята като символ на монаршеско обединение и силата на обичта и верността към страната и народа.

Срещата на Йоанна и Борис III е не само исторически момент за двете монархии, но и доказателство за това как любовта може да премине през различията и да остави трайно влияние в политическата и обществената сцена.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички