Фигурата на Пепета Моро, и заедно с нея нейното влияние върху Антонио Гауди, е останала в сянка през по-голямата част от времето, подобно на толкова много други жени в историята, които са били забравени. Наскоро тя беше преоткрита, предоставяйки нов исторически поглед не само върху живота на известния архитект, но и върху жените от онова време. 

Жена, изпреварила времето си

Смятана днес за жена, изпреварила времето си, и определяна от някои като муза на Гауди, Пепета Моро е родена на 16 юни 1857 г. в Матаро, в богато и либерално семейство. Пепета има две сестри - Магдалена и Агустина, и един брат - Хосеп Мария, като тя е най-големата от всички. Майка им се казвала Антония Форнелс де Моро, а баща им Антонио Моро.

Семейството живеело в просторна къща в Матаро, построена през 1864 г. Това бил привилегирован дом с добре оборудвана баня, което било много рядко срещано в общината през XIX век, лукс, който само малцина късметлии можели да си позволят. В центъра на къщата имали голяма зала, където по празници канели многобройни гости. Къщата разполагала и с добре украсен параклис с възможност за провеждане на различни церемонии, от литургии до причастия.

Бащата на Пепета бил собственик на платноходка на име „Антонио“, с която пътувал и правил бизнес в Куба и Африка. Този начин на живот го накарал да се забърка в бизнеси със съмнителна репутация и да извърши множество изневери, дори да стане баща на деца от други жени.

Пепета била светлокоса, интелигентна и изключително красива, така че никога не ѝ липсвали ухажори. През 1875 г., едва навършила 18 години, младата Пепета се омъжила за Хоан Палау, капитан на Карлистките, който решил да използва парите от зестрата, за да си купи параход, с който да търгува със стоки като вино и еспарто (вид текстил) из Северна Африка.

Бракът с Хоан се оказал ад за Пепета, която трябвало да търпи постоянното пиянство и побоища на съпруга си, който също така непрестанно трупал хазартни дългове. През 1878 г. в Ора, град в северозападната част на Алжир, Пепета го информирала, че е бременна, а отговорът на Хоан Палау бил да разкрие на бременната млада жена, че вече е женен за друга в Буенос Айрес. Той продал кораба и я изоставил на произвола на съдбата, без да ѝ остави и стотинка.

Сама в Ора и без пари, Пепета успява да се издържа, като свири на пиано в бар. През този период тя се научава да говори френски, който по-късно ще преподава в Cooperativa Mataronense. Накрая Пепета успява да се върне в Матаро благодарение на моряци, които се смилили над положението ѝ и я прибрали у дома.

Синът ѝ се ражда здрав, но умира от дифтерия на 3 януари 1883 г., на тригодишна възраст. Семейство Моро започва процедура за обявяване на брака между Пепета и Хоан Палау за невалиден, като най-накрая постигат бракът да бъде анулиран поради двубрачие и Пепета да може да си възвърне законния статут на неомъжена жена.

Невъзможната любов на Гауди

Описана от брат ѝ в мемоарите му със следните думи: „Руса, с коса с цвят на старо злато, почти махагонова, със странна привлекателност, която караше човек да я гледа“, сигурно е било в ден около 1885 г., когато очите на Антони Гауди са видели Пепета Моро за първи път.

Салвадор Пажес е този, който запознава Гауди със семейство Моро, именно с намерението той да се срещне с дъщерите. Салвадор Пажес, приятел и партньор на Гауди, е текстилен индустриалец, основал Cooperativa Obrera Mataronense. Предвид идеологията, много близка до утопичния социализъм, той възлага на Гауди да проектира индустриален комплекс, следващ структурата на работническите колонии, включващ иновативни социални придобивки.

Пажес е бил и приятел на семейство Моро и за да им помогне, е наел Пепета и Агустина като учителки в кооператива, на който е бил основател. В онези дни, когато Гауди се запознава със семейство Моро, Пепета е на 27 години, Магдалена на 23, Агустина на 21, а Хосеп Мария на 12. Гауди е на 33 години, когато е представен на Пепета, която ще бъде неговата голяма любов.

Гауди е бил влюбен и преди. През 1871 г., на 19 години, той се влюбва в млада французойка, която е на гости на приятелско семейство.

Самият Гауди си спомня този епизод от живота си: „В онези дни се влюбих много и ходех да я виждам колкото можех повече; и тя сякаш го осъзнаваше и ми говореше много мило, много, много...; толкова много, че се напих; но тя беше сгодена в страната си и денят на завръщането ѝ дойде, а аз нямах смелостта да отида и да я изпратя, когато си тръгваше, бях вкъщи като мъртъв. След това не знаех нищо друго за това, само че се е омъжила в малкия си град.“

Източник: Profimedia

Пепета била жена с либерални нрави, пътувала много и скъсала с основните модели на жените от своето време. Тя не само била изключителна пианистка и говорела различни езици, но и се интересувала много от политика, което било много необичайно за жените от онова време, тъй като обикновено се смятало за тема, запазена за мъжете. Пепета четялa антиклерикална преса и поддържала връзка с републикански, социалистически и антиклерикални фигури в Матаро.

Гауди бил пленен от Пепета, въпреки че били напълно противоположни по характер и мислене. Всяка неделя той отивал в дома на Моро, където се наслаждавал на музикалните изпълнения на Пепета и стенописите, които украсявали къщата, представящи различни места, посетени от бащата на семейството по време на неговите бизнес пътувания. Всъщност Гауди бил вдъхновен от тези декоративни стенописи на къщата на Моро за украсата на трапезарията на Каса Висенс.

Гауди винаги водел племенницата си Росита на неделните посещения. В продължение на четири години привличането му към Пепета нараствало и с времето, прекарано със семейство Моро, Гауди се запознал с всички членове на семейството. Всъщност, най-младият от семейството, Хосеп Мария Мореу, в крайна сметка започва кариера в архитектурата в резултат на вдъхновението, което присъствието на Гауди му дава.

Източник: Profimedia

Когато Антонио Гауди решил най-накрая да признае чувствата си пред Пепита, отговорът, който получил, се оказвал изненада за него. Пепета вече е била сгодена за друг мъж и го отхвърля, като му показва годежния си пръстен.

Много се спекулира за това как това отхвърляне е белязало останалата част от живота на блестящия архитект. Изглежда сигурно, че това разочарование в любовта го е довело до самоанализ и има свидетелства, които твърдят, че никога не се е върнал в къщата Моро. За разлика от думите, които ни е оставил за французойката, за любовта му към Пепета няма доказателства, освен някои признания към близкия си приятел, поета Жоан Марагал.

Гауди никога не се влюбва отново. Що се отнася до Пепета, голямата платонична любов на архитекта, тя се омъжва за Жозеп Кабайол, с когото има четири деца. Години по-късно, когато овдовява, тя се омъжва повторно за третия си съпруг, Хосеп Видал. На 9 декември 1938 г. Пепета Моро умира на 81-годишна възраст. 

Източник: Profimedia

На 7 юни 1926 г. 73-годишният Антони Гауди е блъснат от трамвай номер 30. Първоначално никой файтонджия не иска да го вземе и да го откара в болница, тъй като джобовете му са празни и няма възможност да си плати. Впоследствие е откаран в болница за бедни, където е разпознат едва на следващия ден от свои приятели, тръгнали да го търсят. На тяхното желание да го преместят в по-елитна болница, той отказва с думите: „Тук, сред бедните е моето място“. На 10 юни умира, оставяйки незавършено творението на живота си – катедралата „Светото семейство“.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички