През май 1934 г. Аннет, Сесил, Емили, Мари и Ивон Дион се раждат близо до град Каландър, в канадската провинция Онтарио. Те стават първите известни петзнаци в света, които оцеляват след раждането и в ранна детска възраст.

Появата им е истинска сензация в период, когато светът все още преживява последиците от Голямата депресия. Хората следят с огромен интерес развитието на петте бебета, чието оцеляване изглежда почти невероятно за медицината по онова време.

Само няколко месеца по-късно родителите им, които изпитват сериозни финансови затруднения, подписват договор, според който момичетата трябва да бъдат показвани на посетителите на Световното изложение в Чикаго. Бащата първоначално приема предложението момичетата да бъдат показвани срещу заплащане, но се отказва от договора само 24 часа след подписването му.

Въпреки това общественото възмущение вече е огромно. През 1934 г. властите поемат настойничеството над момичетата, а през септември те са преместени в специално построена болница и детска ясла. Официалното обяснение е, че държавата трябва да ги предпази от експлоатация.

Сестрите са отгледани в специално построена сграда за отглеждане на деца, намираща се точно срещу семейния им дом. Районът става известен като „Quintland“ (Земята на петзнаците). Там туристите могат да наблюдават момичетата, докато играят, през специални еднопосочни стъкла, които позволяват на посетителите да ги виждат, без те да виждат публиката. Специалният комплекс е ограден, има охрана и помещения за медицински персонал. Те са извеждани на площадката за игра по няколко пъти седмично, за да бъдат гледани от туристите. Сред посетителите са дори британският крал Джордж VI и съпругата му, както и прочутата авиаторка Амелия Еърхарт.

Според историческите данни между 1936 и 1943 г. близо 3 милиона души посещават Quintland. Мястото се превръща в една от най-големите туристически атракции в Канада.

Сестрите се превръщат в едни от най-фотографираните деца в света. Момичетата се появяват в реклами на хранителни продукти, сапуни и други стоки, а лекари и изследователи следят отблизо развитието им и ги изучават, докато растат. Според Smithsonian през 1938 г. стойността на петте момичета като туристически актив за провинция Онтарио е оценявана на около 500 милиона канадски долара. Туризмът около тях носи до 25 милиона канадски долара годишно. Създаден е и доверителен фонд, който трябва да осигури финансовото им бъдеще. Но по-късно се оказва, че средствата са били използвани и за разходи по самата туристическа атракция.

На деветгодишна възраст сестрите се завръщат при семейството си. По-късно обаче те споделят, че преживяното в детството им е оставило дълбоки емоционални рани. Макар че живеят само на няколко метра от родителите си, момичетата практически са лишени от нормален семеен живот. Медицинските прегледи и научните експерименти са част от ежедневието им. По данни на Smithsonian медицинските сестри в комплекса дори били инструктирани да не проявяват прекалено много физическа нежност към децата – прегръдките и целувките били смятани за потенциален източник на инфекции или за причина да се създаде предпочитание към някоя от сестрите.

По-късно Сесил Дион описва отношението към тях с думите, че заради обстоятелствата около раждането им те не са били възприемани като човешки същества.

Още по-тревожно е, че през 1997 г. три от сестрите – Аннет, Сесил и Ивон – публично заявяват в книгата си Family Secrets: The Dionne Quintuplets’ Own Story, че са били подложени на сексуално насилие от баща си. Това са техни собствени твърдения, публикувани в разказа им за семейната история.

Един от най-шокиращите аспекти на историята се разкрива през 90-те години.

Оказва се, че доверителният фонд, създаден, за да гарантира финансовата сигурност на момичетата, е бил използван за покриване на разходите по функционирането на Quintland. Според разследване на канадската телевизия CTV от 1997 г. от техните средства са плащани заплати на персонала, изграждането на трибуни, озеленяване, рекламни материали и дори консумативи за туристите.

Журналистът Карло Тарини, който дълги години е говорител на сестрите, разказва пред Canadian Geographic, че практически всичко – от трибуните до тоалетната хартия за посетителите – е било заплащано с парите на момичетата.

През 1997 г. три от оцелелите сестри споделят, че общата им месечна пенсия е едва 700 канадски долара и дори не могат винаги да си позволят отоплението на дома си. След журналистическото разследване през март 1998 г. правителството на Онтарио официално се извинява на сестрите и им изплаща 4 милиона канадски долара компенсация.

От петте сестри първа умира Емили – през 1954 г., едва на 20 години. Мари умира през 1970 г. на 35-годишна възраст, а Ивон – през 2001 г. Сесил Дион умира на 28 юли 2025 г. на 91 години.

Последната оцеляла сестра, Аннет Дион, умира на 24 декември 2025 г., на 91-годишна възраст. Според информация, съобщена от семейството ѝ пред The New York Times, причината са усложнения, свързани с болестта на Алцхаймер.

Така приключва историята на петте момичета, които някога са били сред най-известните деца на планетата. Аннет остава и последният оцелял от общо 14-те деца в семейство Дион.

Прочети още

Виж всички