Оскарите имат 97-годишна история, пълна с изненади, пренебрежения и скандали. Една от най-безспорните награди „Оскар“ в историята е тази за най-добър актьор на Марлон Брандо за „Кръстникът“, като превъплъщението му във Вито Корлеоне получава повече от достатъчно похвали и анализи защо е толкова брилянтно. По-интересното обаче е какво се случва след легендарното му изпълнение. А именно, Марлон Брандо отказва „Оскар“ и наема жена на име Сачин Литълфедър да се появи на негово място, да произнесе реч за малтретирането на коренното население на Америка и да остави всички смаяни. 

Брандо не се интересува от слава

„Кръстникът“ послужи като голямото завръщане за Брандо, който преживява сериозен период на затишие в кариерата си през предходното десетилетие, отчасти поради поведенческите си проблеми и противоречията около филми като „Еднооките валета“, „Бунт на „Баунти“ и „Графиня от Хонконг“. Името му на практика беше опетнено, така че човек би си помислил, че би бил изключително благодарен да бъде посрещнат с едни от най-добрите отзиви в кариерата си и най-високата награда в развлекателната индустрия, присъдена му от неговите колеги и поддръжници. Уви, той имаше по-важни неща на ума си.

Източник: Profimedia

В окончателната биография на Брандо, написана от Уилям Дж. Ман, „Претендентът: Историята на Марлон Брандо“, често срещана тема е как през целия си живот Брандо се е чувствал по-ангажиран със социално-политическите и социално-справедливите каузи, отколкото с актьорската си кариера. Той би застъпвал убеждението, че „актьорството не е важно призвание в живота, когато светът все още е изправен пред толкова много проблеми“, че единствената причина, поради която се е посветил на актьорска кариера, е било обещание към умиращата му майка Доди.

Накратко, Брандо приема вътрешния си талант сериозно, но всички външни аспекти на живота си, свързани с кариерата, феновете и медиите, приема с малка или никаква сериозност, ако не и с откровено презрение. Дори когато печели първия си „Оскар“ за „На кея“, много години по-късно той казва, че е било „грешка в преценката“ и „глупаво“ да приеме тази награда, че го е почувствал като крещящо лицемерие от своя страна.

Източник: Profimedia

Какво се случва в нощта на Оскарите

Брандо дори не си направил труда да се появи на церемонията по връчването на наградите „Оскар“ в онази съдбовна вечер. Според „Претендентът“ всички знаели, че Марлон няма да се появи и че ще изпрати мистериозен „някой“ да приеме наградата му. Когато бил официално обявен за победител, камерата прелетяла през павилиона „Дороти Чандлър“ и се спряла върху... млада жена с дълга черна коса и традиционна индианска рокля от еленова кожа. Тя се качила на сцената, мълчаливо отказала да приеме наградата и продължила да говори за това как американската филмова индустрия исторически е малтретирала индианската общност и се е подигравала с нея. Това довело до смесица от нервни аплодисменти и бурни освирквания.

Източник: Profimedia

Какво се случи? Коя беше тази жена, за която никой не беше чувал преди? Защо Марлон Брандо, най-известният актьор в света, би избрал някой без никакво социално влияние, да осъществи най-важното му социално послание в живота? 

Как Марлон Брандо се запознава със Сачин Литълфедър

Разказите за това как Брандо и Литълфедър са се запознали варират. Самата Литълфедър, когато е интервюирана през 1974 г., твърди, че са се запознали, когато е кандидатствала за работа при Франсис Форд Копола, който след това я е насочил към Брандо, защото е знаел за интереса на Брандо към индианската история. През 2021 г. обаче тя променя твърдението си и казва, че се е запознала с Брандо, докато е била с него на поход по хълмовете на Сан Франциско, и впоследствие го е попитала за интереса му към индианските въпроси. След като се запознават, тя многократно идва в дома му, за да може да го образова допълнително по темата.

Източник: Profimedia

Какъвто и да е случаят, книгата на Ман ясно показва, че Брандо се е чувствал дълбоко ангажиран в борбата за правата на коренното население на Америка. Той е виждал начина, по който Америка исторически се е отнасяла към коренното население, като част от „същия дълбок, разрушителен расизъм, който е отказал да разшири гражданските права на афроамериканците“ и се е чувствал много по-ангажиран в справянето с подобни текущи проблеми, отколкото с това дали трябва да приеме „Оскар“. С други думи, всеки, който е познавал Марлон Брандо като човешко същество, е знаел, че никога няма да приеме тази награда и може би дори е подозирал, че ще използва платформата си, за да направи важно изявление.

Последствията

Според Ман, докато Марлон получи някои поздравления от хора като децата си и Джак Никълсън, по-голямата част от водещите медии го осъдиха като безсрамно посегателство срещу американските ценности. Многобройни телевизионни и таблоидни издания бързо го нарекоха „страхливец“, „колосален досадник“ и предложиха той да се оттегли напълно от общественото внимание. 

Името на Литълфедър пък беше опетнено от хора, посочващи неща като това, че тя не е истинска принцеса Апачи (въпреки че никога не е твърдяла, че е принцеса), че оригиналното ѝ фамилно име е Круз (сякаш това би отменило нейния индиански произход). Преживяването остави Литълфедър обезкуражена и съкрушена, убедена, че е била „експлоатирана по жесток и злобен начин от медиите“.

Източник: Profimedia

Как Брандо и Литълфедър създадоха история

Животът на Брандо не беше засегнат от този скандал, странна бележка под линия насред един прочут и легендарен живот. В случая с Литълфедър обаче, наследството ѝ се усложни поради някои твърдения от семейството ѝ. Сестрите на Литълфедър, Розалинд Круз и Труди Орланди, твърдяха, че семейството им няма индиански произход и че тя е откраднала историята от баща им, който е имал тежко и бедно детство. Като се има предвид, че самата Литълфедър признава, че е имала психични заболявания, е трагично правдоподобно личните ѝ борби да са допринесли за начина, по който е интерпретирала живота си.

Какъвто и да е случаят, Марлон Брандо и Сачин Литълфедър се обединиха, за да проправят път, който бъдещите знаменитости ще последват. В днешно време се счита по-скоро за норма, ако не и за откровено очакване, хората във филмовата индустрия с платформи да използват властта си, за да привлекат вниманието към важни социални проблеми. Смята се за активно безотговорно и неуважително, ако една публична личност не го направи. Осъзнавайки много добре критиките, които вероятно ще понесат, Брандо и Литълфедър заложиха момент в историята, който ще проправи пътя за целия бъдещ активизъм. 

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички