Днес ви срещаме с д-р инж. Даниела Атанасова - носителка на националното отличиe „За жените в науката“ за България през 2024-та година. Тя впечатли журито на „За жените в науката“ за 2024 г., с проект, който е фокусиран върху разработването на иновативен текстилен материал, който комбинира памучен плат с биополимери като хитозан и желатин за козметични и медицински приложения. Той помага при кожни заболявания като акне, псориазис и хронични рани, подобрява външния вид на кожата, ускорява регенерацията и забавя стареенето. Успехът ѝ потенциално би помогнал за създаването на ново поколение устойчиви текстилни продукти, които значително да подобрят качеството на живот и възможностите за персонализирана грижа за кожата. В момента Даниела е главен асистент в катедра „Текстил, кожи и горива“ в Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ) в София.

***

Какво Ви вдъхнови да съчетаете текстил и биополимери в една иновативна материя – и кога за първи път усетихте, че науката може да срещне грижата за кожата по толкова практичен начин?

Идеята се разви чрез съчетание на научни изследвания и екстерименти с различни биополимери през 2018 год. с поставеното начало на изработването на дисертационният ми труд, под ръководството на научните ми ръководители проф. Десислава Грабчева от Химикотехнологичен и металургичен университет, София и проф. Иво Грабчев от Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Обработката на текстил с биополимери, като целулоза, хитозан, желатин и модифициран хитозан с фоточувствително съединение е вдъхновено от мисията да се създаде по-добро бъдеще на планетата и да се преодолеят ограниченията на традиционните технологии.

Проектът Ви предлага решения за различни кожни проблеми като акне и псориазис. Какво отличава този текстилен материал от вече съществуващите продукти на пазара?

Модифицирането на текстилните материали с различни ниско и високомолекулни биологично активни вещества позволява приложението им в медицинската практика и фармацевтичната козметика, употребявайки се локално върху кожата. Предимството на тези композитни материали е, че могат да си взаимодействат активно със заобикалящата ги среда и да реагират на промяната в условията с контролирано биомедицинско действие (освобождаване на биологично активни вещества, абсорбция на вещества, да имат сензорни свойства спрямо различни аналити, антимикробна активност и др.).

Какви са най-големите предизвикателства при създаването на устойчив текстил с медицински и козметични функции – и как ги преодоляхте?

Най-голямото предизвикателство при създаването на устойчив текстил с медицински и козметични функции е да обединим висока ефективност, безопасност и опазване на околната среда. Активните козметични агенти често се губят след пране, затова прилагаме технологии като микрокапсулиране и фиксиране на молекулярно ниво, за да осигурим тяхната дълготрайност.

В каква посока си представяте бъдещето на текстилната наука – ще носим ли „умни“ дрехи, които се грижат за здравето ни, без да го осъзнаваме?

Да, убедена съм, че текстилната наука върви в тази посока. Все повече ще носим „интелигентни“ дрехи, които ще се грижат за здравето ни предпазвайки ни от различни: климатични условия, бактерии и гъбички, ще хидратират кожата ни или ще следят основни жизнени показатели. Важното е тези иновации да бъдат устойчиви и достъпни, а именно върху това се фокусираме в нашите изследвания в направлението по ˮТекстилˮ към катедра: ˮТекстил, кожи и гориваˮ в ХТМУ, София.

Работите и преподавате в катедра с дълга научна традиция. Какви качества според Вас са най-важни, за да успее една жена в науката днес?

Катедрата по технология на химичните влакна и текстилното облагородяване е създадена през 1953 г. в Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ), който тогава се е наричал Химикотехнологичен институт (ХТИ). Неин пръв ръководител е проф. дхн инж. Кирил Димов, който е бил и два мандата ректор. Той е водещ изследовател в научна област, която остава актуална и днес – разработването на текстилни материали от второ поколение и придаването на нови функционални свойства на материалите. Това полага основите за съвременното развитие на научното направление и създава предпоставки за разработването на следващо поколение интелигентни текстилни материали, които активно реагират на промените в околната среда и допринасят за повишаване качеството на живот, както подчертава проф. д-р инж. Десислава Грабчева – настоящ ръководител на катедрата и мой научен ръководител. Нейната работа, вдъхновена от приноса на проф. Димов, е пример, който запали и моя научен интерес още като студент и докторант, а днес продължавам да го следвам в качеството си на преподавател в същата катедра.

За да успее една жена в науката днес, особено в сферата на текстила, ключови са упоритостта и изследователското любопитство. Работата по дългосрочни научни проекти, насочени например към устойчиви и функционални материали, изисква търпение, постоянство и готовност за преодоляване на предизвикателства. Необходима е и самоувереност – способност да отстояваш идеите си пред научната общност и индустрията. Изключително важни са също екипната работа и адаптивността, тъй като съвременната текстилна наука е интердисциплинарна и предполага непрекъснато следене на новите технологии и устойчиви практики.

Ако можехте да предадете едно послание към младите момичета, които мечтаят да се занимават с наука, какво би било то?

Посланието ми към младите момичета, които искат да се занимават с наука, е: Не се страхувайте да вярвате в себе си и в идеите си. Науката има нужда от вашите въпроси, вашата енергия и новия ви поглед към света. Понякога ще чувате, че нещо е „твърде трудно“, но точно тогава трябва да продължите напред. Бъдете любопитни, търпеливи и смели.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички