Днес ви срещаме с д-р инж. Димитрия Михайлова - носителка на националното отличиe „За жените в науката“ за България през 2024-та година. Тя разработва иновативен проект, насочен към изследване на генетичния и епигенетичния профил на рак на дебелото черво – второто най-често срещано злокачествено заболяване в България за 2023 г., според данни на Националния статистически институт. Нейната цел е да идентифицира ключови биомаркери, които да позволят по-прецизна диагностика, надеждна прогноза и индивидуализирано лечение за пациентите. Проектът е от изключителна значимост, тъй като адресира сериозен здравен проблем и предлага метод, който може да подобри лечението и да увеличи шансовете за оцеляване. Чрез изследването на тези биомаркери лекарите ще могат да персонализират терапиите и да проследяват риска от рецидив, което ще доведе до по-ефективни резултати както за пациентите, така и за здравната система като цяло. В момента Мария е доцент в катедра „Медицинска генетика“ към Медицински университет – Варна и лекар специалист по медицинска генетика в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

***

Проектът Ви, с който спечелихте отличието „За жените в науката“ за 2024 г., се занимава с една от най-големите заплахи на нашето време – киберсигурността. Какво Ви мотивира да се насочите именно към тази сложна и динамична област?

Технологиите действително са една от най-динамично развиващите се сфери, но това е така именно благодарение на хората, които работят в тази област. И това не трябва да ни плаши, а напротив, трябва да ни мотивира нас, работещите в този сектор да работим усърдно и упорито, за да сме в крак с времето. А светът определено има нужда от технологиите, защото те подобряват начина ни на живот и ни водят към едно по-светло бъдеще.

За преодоляване на предизвикателствата в сигурността, съпътстващи една технология, могат да бъдат възприети различни подходи. Например, за постигане на оптимални резултати в защитата срещу нови усъвършенствани атаки, би могло да се приложи комбинация от традиционни методи за сигурност, като криптографските техники, и такива на физическо ниво, които се основават на обработките на сигнала и свойствата на комуникационната среда. В допълнение, при наличието на достатъчно тренировъчни данни би могло някои от тези подходи да се използват за обучение на даден ML модел, така че системата за защита да работи по-бързо и ефективно.

Какви са основните предизвикателства пред създаването на алгоритми, които трябва да се справят с невидими и бързо адаптиращи се кибератаки?

Много хора възприемат изкуствения интелект като заплаха. Вие го използвате като защита. Как можем да възпитаме общественото доверие в „добрия“ потенциал на тези технологии?

Аз мисля, че сред обществото все повече се популяризират ползите от употребата на изкуствения интелект в редица сфери от нашия живот, включително медицина и здравеопазване, пътна безопасност, сектора на услугите и дори изкуството. Често в медиите можем да видим да се говори за модернизирането на тези и други сектори чрез приложение на изкуствен интелект. Съвсем естествено, той намира приложение и в сферата на киберсигурността, например в системите за откриване на интрузии, където добре обучения ML модел може значително да подобри ефективността на системата. Ползите от употребата на тези технологии са много, разбира се, те могат да бъдат използвани и за злонамерени цели, но това в никакъв случай не намалява техните предимства.

Смятате ли, че жените могат да внесат различна перспектива в развитието на изкуствения интелект – такава, която е по-хуманна, по-етична, по-грижовна?

Изкуственият интелект може да бъде използван за различни цели. Доколко хуманността и грижовността са интегрирани в него зависи изцяло от конкретното приложение и начинът, по който е обучен да работи. Обикновено жените сме тези, които влагаме повече чувство в това, което правим, в тази връзка, вероятно участието ни в един такъв процес би допринесло за използването на изкуствения интелект и за различни хуманни цели. Етичният аспект в употребата на тези технологии тепърва следва да бъде широко обсъден и регулиран. Към настоящия момент тази тема се разглежда в различни международни научноизследователски проекти, в които учени и експерти от направленията социология, психология и право работят съвместно с експерти по киберсигурност и безжични комуникационни технологии, за да уредят именно етичните и легални норми в използването на изкуственият интелект.

Какво е да бъдеш жена учен в сфера, доминирана от технологии и често – от мъже? И какво бихте казали на младите момичета, които се колебаят дали да изберат тази посока?

Въпреки по-малката им численост, жените в света на технологиите са не по-малко успешни от мъжете. Техническите науки действително са една сфера, която по своята същност повече вълнува мъжете, но жените по природа сме по-старателни и влагаме повече чувство в работата си, и смятам, че през годините жените достойно са доказали своя потенциал и в тази област. Особено в направлението Информационни и комуникационни технологии, в което аз работя, има доста стабилно дамско присъствие.

На всички млади момичета, които се колебаят дали да се занимават с наука, бих казала, че са това е един изключително интересен и вълнуващ професионален път, който несъмнено ще е изпълнен с трудности. Но колкото и нерешими да изглеждат на моменти поставените задачи, когато вложат чувство и мисъл в това, което правят, резултатите няма да закъснеят, а удовлетворението ще е още по-голямо. Бих ги посъветвала да бъдат смели и да опитват да реализират идеите си, да не се боят от неуспех, а да се заредят с търпение, да работят усърдно и резултатите няма да закъснеят.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички