Поцуоли, малко градче близо до Неапол, е възможно най-далеч от Холивуд. Няма блясък, а жителите му са бедни. През 40-те години на миналия век това е било още по-вярно. Но именно тук, сред руините на бомбените атентати и воя на сирени, се е родила една звезда.

Детството на София Лорен е белязано с постоянна борба за оцеляване, дори след края на войната храната и подслонът често са били оскъдни. Баща ѝ почти напълно отсъства от живота ѝ, след като е изоставил майка ѝ и двете си дъщери, когато Лорен е била още бебе. За да се откъсне от трудностите, през които преминава семейството ѝ и толкова много други, Лорен се обръща към киното. 

Източник: Profimedia

По време на въздушни нападения тя търси убежище в киносалоните на Поцуоли, което ѝ осигурява истинско бягство от зверствата на ежедневието по време на Втората световна война и мъките на бедността и глада. Гледането на актьори като Рита Хейуърт и Грета Гарбо в разцвета им на големия екран оставя дълбока следа в съзнанието на София Лорен. На 15-годишна възраст тя печели конкурс за красота, който ѝ носи парите, необходими да се премести в Рим и да започне кариера във филмовата индустрия.

С поглед назад, Лорен чувства, че е стигнала до там, където е, благодарение на родния си край и трудностите, които е преживяла, а не въпреки тях. Тя винаги се е гордяла с неаполитанските си корени, които ѝ дават перспектива за героите, които е играла, и с упоритостта, която се е оказала толкова необходима, когато е успявала да се справи в една често недружелюбна индустрия.

Източник: Profimedia

През цялата си кариера – която обхваща седем десетилетия и над 100 филма – Лорен е прокарала фундаментални пукнатини в стъкления таван на Холивуд, като жена и като чужденка в индустрията. Тя отдава голяма част от силата си на своята майка. Непоклатима, но нежна, непочтителна, но мъдра, майката на Лорен – която има странна прилика с Грета Гарбо – също е имала стремежи да бъде звезда, но никога не достига висотите, които дъщеря ѝ покорява. Именно от нея Лорен научава значението на устойчивостта и упоритостта в един труден свят, особено като жена.

От самото начало на кариерата си, собствената ѝ самоувереност я предпазва от поддаване на натиска на индустрията. На прослушвания режисьорите ѝ казват, че за да успее, трябва да обмисли пластична операция на носа и устата си. Размишлявайки върху своята историческа кариера, тя каза известната си фраза: „Красотата не е важна – трябва да си интересен. Никога не съм била красива. Никога не съм била порцеланова кукла.“ Сега ни се струва безумно да си помислим, че тази икона, известна както с таланта си, така и с това, че е истински секс символ, някога би се смятала за нещо друго освен за красива. 

Източник: Profimedia

Но тя е израснала и е работила в Холивуд през 50-те и 60-те години на миналия век – ерата на сексизма в стил “Mad Men” – постоянно ѝ е казвано, че „устата ми е твърде широка, носът ми е твърде дълъг, хората искаха да ми направят по-прави зъби“. За щастие, тя не приема предложението и доказва, че всички грешат, като се е утвърдила като най-успешната италианска актриса на всички времена. В мемоарите си „Вчера, днес и утре: Моят живот“ тя пише: „Знаех много добре, че красотата ми е резултат от много нередности, смесени в едно лице, моето лице. Независимо дали печелех или губех, щеше да е в оригиналната версия.“ И наистина, тя печели.

През 1957 г. тя се омъжва за известния филмов продуцент Карло Понти, който, както казва тя, все още е любовта на живота ѝ. Те бяха женени 50 години, до смъртта му през 2007 г. Понти беше с 22 години по-възрастен от Лорен и поради това връзката им често беше под лупа, като скептиците предполагаха, че той ѝ е предоставил известна степен на защита и възможности.

Източник: Profimedia

Но да се предположи, че ѝ е било предоставено нещо, би означавало да се направи лоша услуга на огромния ѝ талант и работна етика. Тя отхвърля всякакви негативни мнения с характерното си безразличие: „Не харесвам думата защитник. По-скоро той вярваше в мен.“

През 1962 г. тя става първият човек в историята, спечелил „Оскар“ за филм, който не е на английски език, за ролята си на Чезира – овдовяла майка, която се бори да защити 13-годишната си дъщеря от ужасите на войната, мизерията и насилието, във филма „Две жени“.

Източник: Profimedia

София Лорен блести във всеки образ, който играе, и е истинска икона на и извън екрана. Въпреки че ролите ѝ са варирали от ескорт дами до милионерки, от пица момичета до графини и от съвременни домакини до древноримски кралски особи, това, което свързва всички нейни героини, е тяхната сила. „В кариерата си винаги съм се опитвала да играя жени със силни характери“, казва тя веднъж. И това звучи напълно вярно – нужни са сила и характер, за да се изиграе такава жена. 

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички