След преместването си обратно във Великобритания принц Хари е особено откровен. В наскоро публикувано интервю за списание GQ херцогът на Съсекс засегна редица лични теми – той разкри защо заедно с херцогиня Меган са преместили семейството си във Великобритания през август миналата година, а също така сподели подробности за един от последните си разговори с покойната си майка, принцеса Даяна.

В интервюто Хари споделя, че мисли за майка си – която загива при автомобилна катастрофа през 1997 г. – „почти всеки ден“.

Часове преди трагичния инцидент, Даяна се обажда на Хари и по-големия му брат, принц Уилям, докато те се намират в замъка Балморал – частната резиденция на кралица Елизабет II по онова време.

Източник: Profimedia

Разговорът е бил сравнително кратък, тъй като младите принцове са искали да се върнат към игрите със своите братовчеди. Оказва се, че това е бил последният път, в който те са чули гласа на майка си.

„Ако знаех, че това е последният ми разговор с нея, колко по-различен щеше да бъде той... И аз съм този, който трябва да живее с това“, споделя Хари пред GQ. „А фактът е, че като 12-годишно дете, единственото, което исках, беше да отида да тичам и да играя с братовчедите си.“

Източник: Profimedia

Херцогът на Съсекс допълва, че все още усеща духовна връзка с Даяна. „Понякога ѝ задавам въпроси, търсейки някакъв отговор, и понякога наистина получавам такъв“, разказва той. „Може би съм прекарал твърде много време в Калифорния, но след всичко, през което преминах и върху което работих, усещам, че връзката с майка ми все още съществува – в определени моменти и етапи от живота си наистина долавям нейната енергия.“ 

Източник: Profimedia

Преди няколко седмици Хари участва и във видео за MasterClass с д-р Мери-Франсис О’Конър, озаглавено „Преосмисляне на скръбта: Изграждане на устойчивост чрез загуба“, в което разгледа в детайли скръбта, която е изпитал след загубата на майка си на 12-годишна възраст.

„В продължение на 15–20 години, когато ме питаха: „Добре ли си?“, отговарях: „Добре съм“, сподели Хари. „Това беше вцепеняване, емоционално изключване. И без дори да осъзнавам, адреналинът ме тласкаше напред, движеше ме.“

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички