Едната е героиня от легенда, другата е реалната царица, а третата остава в историята с една от най-романтичните любовни истории на Средновековието. Между тях стоят любов, ревност, власт, предателство и съдбата на една държава.

„Биляна платно белеше
на Охридските извори.
Отдолу идат винари,
винари белоградяни.“

Малко са българските народни песни, които носят в себе си толкова силен аромат на любов и старо предание. А мястото, свързано с нея, съществува и днес.

На около два километра от центъра на Охрид се намират Билянините извори. Водата им се смята за лековита, а около тях от векове се разказва легенда за любовта между цар Самуил и красива девойка на име Биляна. Според едно популярно поверие, ако човек стъпи върху определен камък край извора и се завърти три пъти обратно на часовниковата стрелка, ще се подмлади с десет години.

Историята е красива. Само че има една важна подробност: Биляна не е исторически засвидетелствана съпруга или любовница на Самуил. Тя принадлежи на легендата и на художествената литература.

И именно тук започва една от най-интересните истории около последния голям владетел на Първото българско царство.

Царят, който остана между историята и легендата

Самуил е една от най-драматичните фигури в българското Средновековие. Византийските хронисти го описват като владетел, който почти не познавал покоя и непрекъснато воювал. След битката при Беласица през 1014 г. той вижда ослепените български пленници, изпратени обратно към него от войската на Василий II. Според средновековната традиция на всеки сто души бил оставен по един едноок водач.

Самуил не преживява гледката дълго. Умира на 6 октомври 1014 г. Това е историческият Самуил.

А после идва другият — Самуил от народната памет, от песните, от романите и от легендите. Там до него се появява Биляна.

Биляна — жената, която историята не познава, но народната памет не забравя

Според легендата Самуил среща Биляна край Охридските извори. Тя е красива девойка, далеч от царския двор и войните. Между двамата пламва любов. Историята е разказвана в различни варианти, а един от най-популярните идва от трилогията на Димитър Талев за цар Самуил. В нея Биляна е дъщеря на богомила Дамян. Самуил се влюбва в нея, води я в Преспа, а тя живее на остров и ражда син. Но Самуил вече има съпруга. И тук легендата се среща с една реална историческа жена.

Агата — истинската царица зад легендата за ревността

Агата не е измислена героиня. Тя е исторически засвидетелстваната съпруга на Самуил и майка на неговия наследник Гаврил Радомир. Изворите я свързват с Йоан Хрисилий — влиятелен управител и магнат на Драч, днешния Дуръс в Албания. Историците приемат брака на Агата и Самуил като част от политическите отношения около стратегическия адриатически град. И тук трябва да направим разлика между това, което знаем, и това, което литературата си представя.

Знаем, че Агата е съпруга на Самуил и майка на Гаврил Радомир. Знаем, че дъщеря им Мирослава по-късно се омъжва за византийския аристократ Ашот Таронит. Знаем, че семейството на Агата е свързано с Драч и че градът в крайна сметка преминава обратно под византийски контрол.

Но историята за ревнивата Агата, която изпраща братята си да убият Биляна, принадлежи на художествения разказ на Димитър Талев, а не на сигурно установените исторически събития. В романа Агата научава за изневярата. Биляна е простреляна със стрела, оцелява, но остава парализирана. По-късно бяга от Самуил, а той я намира едва когато тя вече умира. Това е една от най-трагичните любовни линии в романа на Талев. Но не и биографията на реалната царица Агата.

Димитър Талев превръща историята в човешка драма

Талев пише трилогията си „Самуил“ през 1956–1960 г., използвайки исторически източници и консултирайки се със специалисти по средновековна история. За него Самуил не е просто владетел от учебниците. Той е човек с любов, семейство, страхове, слабости и трагична съдба. И именно чрез художествения разказ около Биляна и Агата историята става лична. Там вече няма само цар и войни. Има мъж, който обича. Жена, която ревнува. И друга жена, която остава завинаги в легендата.

А след Агата идва Косара — жената, която избира любовта пред политиката

Сред жените около Самуил има още една, чиято история звучи като сценарий за историческа драма. Теодора Косара е свързвана с цар Самуил като негова дъщеря в средновековната традиция. В съвременната историография обаче въпросът за произхода ѝ не е напълно безспорен и има изследователи, които я смятат за близка роднина, а не за негова биологична дъщеря.

Но любовната история, с която тя остава в паметта, е част от средновековната традиция. Косара се влюбва в пленения княз на Дукля Йован Владимир. Според хрониката тя посещавала пленниците и се грижела за тях. В подземията на Преспа среща младия княз. И се влюбва. Косара отива при баща си и го моли да ѝ позволи да се омъжи за пленника. Самуил се съгласява. Йован Владимир е освободен, връща се като владетел на земите си и става зет на българския цар. Това е любовна история, но и политически ход. Средновековните владетели рядко са можели да отделят любовта от политиката. Бракът между Косара и Йован Владимир създава династична връзка и позволява на Самуил да стабилизира отношенията си със земите на запад.

Любовта обаче не успява да спаси Йован Владимир

След смъртта на Самуил през 1014 г. България навлиза в последните години на съществуването на Първото българско царство. Гаврил Радомир наследява баща си, но през 1015 г. е убит от братовчед си Иван Владислав, който заема престола. Йован Владимир също се оказва жертва на политическите борби. Според средновековната традиция Иван Владислав го примамва и го убива през 1016 г. Преданието разказва и за чудо: след като е обезглавен, князът взема собствената си глава и влиза в църквата, където умира пред олтара. Косара погребва съпруга си с почести. А по-късната традиция я помни като жена, останала вярна на него до края.

Мирослава — другата дъщеря, която избира любовта, но плаща друга цена

Историята на Мирослава е още по-неочаквана. Тя е сред малкото деца на Самуил, чието родство с него и Агата е сравнително добре засвидетелствано. Мирослава се влюбва в пленения византийски аристократ Ашот Таронит. Той е пленник на Самуил. Тя обаче настоява да се омъжи за него и според хрониката дори заплашва да се самоубие, ако баща ѝ не позволи. Самуил отстъпва. Двамата се женят, а Ашот получава управлението на Драч. Но тази любовна история завършва по начин, който никой цар не би пожелал. Мирослава и Ашот установяват връзки с византийската страна и в крайна сметка бягат в Константинопол. Там Василий II ги приема с почести. Ашот получава висока византийска титла, а Мирослава — титлата зости патрикия, една от най-високите придворни титли за жена извън императорското семейство. Така една дъщеря на Самуил избира любовта. Но любовта ѝ завършва с предателство към държавата на баща ѝ.

Драч — градът, в който любовта и политиката се преплитат

Съдбата на Драч е особено важна. Градът е стратегическо адриатическо пристанище и контролът над него има огромно значение за Самуиловата държава. Самуил се жени за Агата, дъщеря на влиятелния Йоан Хрисилий, а именно семейството на Хрисилий по-късно се оказва свързано с връщането на Драч под византийски контрол. В изворите се разказва, че Ашот и Мирослава бягат от града с византийски кораб, а местният магнат Йоан Хрисилий също участва в предаването му на византийците. Така семейните връзки около Самуил се оказват преплетени с голямата геополитика на Балканите. Една любов води до брак. Бракът води до политически съюз. А после същата семейна мрежа се оказва свързана с загубата на един от най-важните градове на владетеля.

И все пак Биляна остава най-романтичната от всички

Историческите документи ни разказват за Агата. Средновековната традиция ни разказва за Косара. Хрониките ни разказват за Мирослава. А народната песен ни оставя Биляна. Може би точно затова Билянините извори продължават да имат особен чар. Защото историята невинаги е оцеляла в документите. Понякога е оцеляла в песен. Понякога — в роман. Понякога — в една легенда, която хората разказват на следващото поколение. „Биляна платно белеше“ е записана от братя Миладинови и остава една от най-разпознаваемите песни, свързани с Охрид и с легендата за Биляна и Самуил. А край изворите и днес живее поверие, че водата може да върне младостта. Може би това е най-хубавото място да оставим историята. Защото от всички жени около цар Самуил едната е била истинска царица, другата — според средновековната традиция — е избрала любовта пред всичко, третата е превърнала любовта си в предателство, а четвъртата вероятно никога не е съществувала така, както я познаваме. Но Биляна продължава да пере платното си край Охридските извори. И повече от хиляда години по-късно хората още идват да я търсят там.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички