В историята на цар Самуил има войни, ослепени войници, изгубено царство и един владетел, чиято смърт остава завинаги свързана с една от най-трагичните сцени в българското Средновековие. Но зад царя, военачалника и държавника стои и едно семейство.

А в това семейство има жени, чиито съдби звучат почти като сюжет за исторически сериал.

Една от тях обича пленник и го превръща от затворник в свой съпруг. Друга се влюбва в чуждоземен аристократ, а по-късно заедно с него напуска бащината си държава. За още две знаем само от един кратък разказ на византийски хронист — имената им дори не са достигнали до нас.

А между историята и легендата стои Теодора Косара — жената, превърнала се в героиня на една от най-романтичните любовни истории на Балканите. Но кои всъщност са дъщерите на цар Самуил? И колко от историите, които днес разказваме за тях, са история — и колко са превърнати в легенда от времето?

Мирослава – царската дъщеря, която се влюбила в пленник

За Мирослава знаем повече, отколкото за почти всички останали жени от Самуиловото семейство. Тя е засвидетелствана като дъщеря на Самуил и е сред най-добре документираните му деца. Историята ѝ е разказана от византийския хронист Йоан Скилица — автор, който пише сравнително близо до описваните събития. А сюжетът е достоен за дворцова драма.

Около края на X век в ръцете на Самуил попада Ашот Таронит — византийски аристократ от арменски произход, син на Григорий Таронит, византийски управител на Солун. Ашот е пленник. Мирослава обаче се влюбва в него. Според Скилица тя стига дотам да заплаши баща си, че ще сложи край на живота си, ако не ѝ позволи да се омъжи за пленника. Самуил отстъпва. Ашот е освободен и двамата се женят.

Това е един от онези моменти, в които личната история и политиката се преплитат до неразпознаваемост. Защото бракът не е просто любовна история. Самуил изпраща новия си зет в Драч — един от най-важните градове на Адриатическото крайбрежие — и му поверява управлението му. Така пленникът се превръща в царски зет и управител. Но приказката приключва там, където започва политиката.

В Драч Ашот влиза във връзка с византийски представители и с влиятелния местен магнат Йоан Хрисилий — бащата на Самуиловата съпруга Агата. В крайна сметка Ашот и Мирослава напускат Драч с византийски кораб и се отправят към Константинопол. Самият Ашот предава на Василий II информация, която помага за връщането на града под византийски контрол.

Тук изворът е категоричен за едно — Мирослава е дъщеря на Самуил и е омъжена за Ашот. За датировката на самото предаване на Драч обаче съществуват хронологични проблеми. Скилица не винаги подрежда събитията с необходимата точност, а други извори дават различни датировки. Затова е по-коректно да кажем, че бягството на Мирослава и Ашот и връщането на Драч към византийски контрол са исторически засвидетелствани, но точната хронология на събитията остава дискусионна.

В Константинопол Василий II посреща двамата с почести. Ашот получава титлата магистър, а Мирослава — зосте патрикия, изключително висок женски придворен ранг. Изследванията върху византийската титулатура подчертават, че тя е сред първите чуждестранни жени, за които е засвидетелствано такова отличие във Византия. След това следите на Мирослава и Ашот се губят. И остава един почти невероятен обрат: момичето, което заплашва да умре заради любовта си към пленник, в крайна сметка напуска баща си и неговото царство заедно с него.

Теодора Косара – любовната история, превърнала се в легенда

Ако Мирослава е исторически добре засвидетелствана, то Теодора Косара е много по-сложна фигура. Именно тук трябва да направим важно разграничение. В традицията Косара е представяна като дъщеря на цар Самуил. Така я представя и Дуклянската летописна традиция. Но въпросът за точния ѝ произход не е напълно изяснен.

Йоан Скилица говори за Владимир като за човек, свързан със Самуил чрез брак, а една ръкописна добавка към неговия текст поражда възможност Косара да е дъщеря на друг човек — Теодоритос — и следователно роднина на Самуил, а не негова биологична дъщеря. По-късният редактор на ръкописа променя името и именно оттук идва формата Теодора Косара, с която тя става известна в историографията.

Затова днес е по-коректно да пишем: Косара е сред най-тясно свързаните със Самуил жени и традиционно е представяна като негова дъщеря, но произходът ѝ остава предмет на научен спор. А след това идва историята. И тя е една от най-красивите.

Йован Владимир е владетел на Дукля — област в западната част на Балканите. След похода на Самуил той попада в плен и е отведен в Преспа. Според Дуклянската летопис, именно там се случва срещата. Косара имала обичай да посещава пленниците и да се грижи за тях. В разказа това е представено като християнски акт на милосърдие — тя слизала при затворниците, за да измие главите и нозете им. И тогава вижда Владимир. Той е млад, красив, благороден и смирен. Двамата разговарят, а после историята вече не прилича толкова на хроника, колкото на легенда. Косара се влюбва в пленника. Тя отива при баща си и го моли да ѝ позволи да се омъжи за него. Според разказа дори заявява, че по-скоро би умряла, отколкото да бъде омъжена за друг. Самуил се съгласява. Владимир е изведен от затвора, облечен е в княжески дрехи и става съпруг на Косара. След сватбата Самуил му връща владенията. Така пленникът се превръща в зет на българския цар и отново получава властта си.

Тук започва голямата разлика между легендата и историческия анализ. Дуклянската летопис разказва историята като любов. Но за историка един подобен брак има и съвсем ясен политически смисъл. Самуил има нужда от стабилни позиции на запад. Дукля е важна територия, а Йован Владимир е местният владетел. Бракът с царската фамилия го превръща в човек, свързан лично с българския владетел. Затова съвременните изследвания разглеждат брака като династически и политически съюз, докато романтичната история за любовта вероятно принадлежи на по-късната агиографска традиция. И това не означава непременно, че любовта не е съществувала. Просто не можем да знаем. Средновековният разказ ни казва, че е имало любов. Историческите обстоятелства ни показват, че този брак е бил и политически изключително удобен. Вероятно точно тази комбинация е направила историята толкова устойчива през вековете.

А после идва трагедията

Самуил умира през 1014 г. Синът му Гаврил Радомир заема престола, но само година по-късно е убит от братовчед си Иван Владислав. Йован Владимир също не успява да избегне политическата буря. Според средновековната традиция Иван Владислав го примамва в Преспа с измамна клетва за безопасност. На 22 май 1016 г. Владимир е убит пред църквата. В ръката си държи кръст. След смъртта му започва култът към него като към светец. А Косара остава свързана с паметта за него. Според Дуклянската летопис тя поискала мощите на съпруга си и ги пренесла в манастира „Света Богородица Краинска“. След това станала монахиня и била погребана до него. И тук легендата добавя още един необикновен детайл — чудеса около смъртта и мощите на Владимир. Те вече принадлежат не на политическата история, а на историята на култа към светеца.

Двете дъщери, чиито имена историята е изгубила

И точно когато си мислим, че знаем кои са дъщерите на Самуил, историята отново става мълчалива. През 1018 г., когато България окончателно пада под византийска власт, византийският император Василий II пристига в Костур. Там при него са доведени две дъщери на Самуил. Те обаче не са назовани. Знаем за тях благодарение на Йоан Скилица. И това е всичко. Нямаме имената им. Не знаем кои са били съпрузите им. Не знаем на колко години са били. Не знаем какъв е бил животът им след завладяването на България. Но знаем нещо много човешко. Когато виждат Мария - вдовицата на Иван Владислав - те се нахвърлят срещу нея, сякаш искат да я убият. Вероятно причината е политическа и семейна. Иван Владислав е човекът, който убива брат им Гаврил Радомир и завзема престола. А жената до него сега получава висока византийска титла. Василий II успява да ги усмири и им обещава почести и богатства. И след това имената им отново потъват в неизвестността. Те остават просто: „двете дъщери на Самуил“.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички